Галерия

1

Мисля, че за един доста дълъг период от време гръцкото правителство нямаше миграционна политика или стратегия. В резултат на това през лятото станахме свидетели на тази неприемлива ситуация по островите, където се събираха хиляди бежанци, без да е налична дори и минимална инфраструктура за техния прием. Мнението ми е, че нямаше резултатно координиране на политиките.

Предишното правителство бе успяло да се справи по доста по-резултатен начин с мигрантските и бежанските потоци. Да не забравяме, че и днес една значителна част от хората, които пристигат в Гърция не са бежанци, а имигранти. Мисля, че бяха допуснати грешки. Бяха направени изявления, които помогнаха на каналджиите да изберат Гърция и нейните острови, които се намират близо до Турция. Всички тези неща не предизвикаха, но изостриха сериозността на проблема.

Така че, не съм съгласен с твърденията, че днешното правителство е успяло да се справи с проблема по-резултатно. Не можем да пренебрегнем факта, че през последните месеци имаше грандиозно увеличение в броя на пристигащите бежанци и това не се дължи на СИРИЗА, а на външни фактори. Но начинът на управление на проблема от страна на СИРИЗА не беше правилният.

Всяка уважаваща себе си държава трябва и да не оставя границите си неохранявани, и да предоставя хуманитарната помощ, която е задължена да даде на всички хора, които бягат, за да се спасят от война. За нещастие в определен момент събитията надхвърлиха способността на гръцкото правителство, което не можеше да се справи с тях. В резултат на това видяхме тази неприемлива картина на островите и на границата с Бившата югославска република Македония, която не правят чест на Гърция.

Виждаме, че вълната от бежанци и имигранти към гръцките острови не намалява. Защо месеци след появата на проблема с този интензитет Европа няма адекватна политика за неговото разрешаване?

Това е един проблем с огромни, исторически размери. Вълната от бежанци и имигранти е най-голямата след Втората световна война. Следователно не е нещо, с което нито Европа с обединени усилия, нито страните-членки по отделно могат да се справят по лесен начин.

Мисля, че проблемът е сложен. Той се корени в нестабилността в много съседни на Гърция страни и на войните. Така че окончателното му разрешаване би могло да дойде само след омиротворяване, като например в Сирия. Ключова държава е и Турция, която е първата страна-приемник на бежанците от Сирия и останалите държави в региона.

Бих искал да кажа, че проблемът щеше да съществува, дори ако нямаше Европейски съюз. Не мисля, че са справедливи онези, които бързат да го обвинят, при все че той със сигурност би могъл и трябва да направи повече неща. Проблемът щеше да е наличен, той съществува и ще продължи да съществува. И мисля, че всички признават, че съществуването на Европейския съюз е нещо положително и той помага за справянето с него. Разбира се с предпоставката, че всички страни-членки ще допринесат за постигането на цялостното управление на тази криза.

Прави впечатление, че източноевропейските страни са много по-негативни към приема на бежанци, отколкото западните. Как си обяснявате това?

Признавам, че съм неприятно изненадан от позицията на някои наши партньори, особено от източноевропейските страни, които в изминали, но не толкова далечни времена, бяха получили помощ от страна на Европейския съюз.

Да не забравяме, че след нахлуването на съветската армия в Унгария през 1968 в рамките на 5-6 седмици западноевропейските страни приеха 200 000 унгарски политически бежанци. Бихме очаквали да е налична една историческа памет, която, въпреки трудностите, да поведе тези държави към едно по-щедро и дългосрочно отношение към проблема.

Вярвам обаче, че решението не може да възникне само от страните-приемници на бежанци. То трябва да бъде комбинирано. И с увеличение на броя на издаваните документи, с които хората да получават статут на бежанци, но най-вече с действия в основните страни-приемници на бежанци, каквито са Турция и Ливан. По този начин, когато в Сирия настъпи мир тези изстрадали хора ще могат да се завърнат по родните си места по-бързо. Предпоставка за всичко това е полагането на по-интензивни усилия за умиротворяване на Сирия и избягване на направените в миналото грешки по отношение на дипломатическите опити за решаване на проблема в страната.

Възможно ли е проблемът с бежанците и имигрантите да доведе до ново разделение на Европа?

Приятелите ни от Източна Европа може би смятат, че Сирия и страните от Северна Африка и Близкия Изток са много отдалечени от тях и ситуацията там не ги засяга, но мисля, че рано или късно ще осъзнаят, че това е един световен въпрос и той засяга всички ни. Надявам се, че ще проявят по-голямо разбиране.