Галерия

1

Странното съжителство на лявата СИРИЗА с намиращата се доста вдясно в политическия сектор партия Независими гърци в новия гръцки кабинет вероятно не озадачи само поддръжниците на двете партии.

Седмица след обявяването на създаването на коалицията много анализатори търсят допирните точки, докато други са убедени, че бързината, с която протекоха събитията издават наличието на предварително подготвен план.

GRReporter представя на читателите си анализ на политическия коментатор Пламен Тончев, според когото двуполюсният модел Левица – Десница, който доминираше в Гърция в продължение на десетилетия вече е мъртъв. Ето на какво е оставила място:

„За няколко кратки мига ме озадачи туитът на крайнодесния политик от Нова демокрация Фаилос Кранидиотис, в който той пишеше, че „ако [германците] отстъпят, от Нова демокрация трябва да дадат разяснения защо през 2011 избегнаха конфронтацията и участваха в правителството на Пападимос и във всичко, което последва”.

Но нямаше какво да ме озадачава. Завоят на националистическата десница към СИРИЗА не би следвало да е изненада за никого. Той бе отбелязан в първите социологически проучвания след изборите, усещаме го и в разговорите с много от познатите си. Самият състав на правителството СИРИЗАНЕЛ (СИРИЗА – Независими гърци, чиято абревиатура на гръцки език е АНЕЛ) постила пътеката на това, което доскоро беше немислимо, докато левите политкомисари щяха да издават фетви срещу сътрудничеството с конспиративната десница.

Очевидно е, че предстоящите преговори с кредиторите на Гърция насърчават един „национален” или по-точно национал-популистки блок, който надхвърля партийните граници и смазва всичко, което е останало от някога непревземаемите крепости на Левицата и Десницата.  Какво значение имат идеологиите пред днешното национално „единство”, каквото можеше да се види в гръцкото общество само в дните на провеждането на европейското първенство по футбол през 2004!

Също така е очевидно, че краят на двуполюсния модел Левица – Десница не се отбелязва само в Гърция и само заради пословичната „гръцка специфика”. Пак днес бях заинтригуван от статия на журналиста Георгиос Капопулос във вестник Етнос със заглавие „Какво ще прави Рахой?”. В коментар за събитията в Испания авторът отбелязва, че „движението Подемос е лишено от  наследството на комунистическата или дори социалистическата Левица и по този начин де факто е в състояние да проникне много по-дълбоко в Десницата, отколкото една формация с традиционния ляв идеологически заряд”.

Факт е, че спонтанното движение на Лос Индигнадос, което започна на 15 март 2011 на площад Пуерта дел Сол в Мадрид намери отзивчиви подражатели сред Негодуващите в Гърция с цялото взаимодействие и с подмолните връзки, които се развиха между Левицата и Десницата на площадите в страната. Факт е също така, че на последните избори видяхме заклети десни, поддръжници на Нова демокрация и дори симпатизанти на Златна зора да гласуват за СИРИЗА в името на това национално „въздигане” срещу „окупаторите” на Тройката, които толкова зрелищно отхвърли преди няколко дни новата национална звезда – финансовият министър Янис Варуфакис.

Не навлизам в същността на преговорите с кредиторите, защото в тях има много аспекти и детайли, с които не съм наясно и затова не смея да изразя становище. Затова и не се отъждествявам със 70 на сто от гръцките граждани, които са убедени, че новото правителство ще принуди европейските партньори да променят позицията си! Подчертавам само неопровержимия факт, че през този период ставаме свидетели на официалния край на двуполюсния модел Левица – Десница, който познавахме досега. И смея да заявя, че новата разделителна линия, която пресича гръцкото, а вероятно и други европейски общества е комбинацията от национализъм и изолационизъм срещу желанието за новаторство и приспособяване към изискванията на съвременния свят. Затова нека не губим времето си с отживели понятия като Левица и Десница, които вече  са дискредитирани. Време е да намерим други”.

*Заглавието е на GRReporter.