Галерия

1

Преди седмица 22 души загинаха и 37 бяха ранени по време на тежка престрелка между полицейски части и членове на „въоръжена група” в Куманово. Градът се намира близо до границата на Македония със Сърбия и Косово и е едно от местата, където албанската общност има най-силно присъствие.

Събитията предизвикаха бурни събития във вътрешността на страната, където искането за оставка на премиера Никола Груевски отеква все по-силно. След снощния масов протест на привържениците на опозицията, който завърши със създаването на протестен палатков лагер пред сградата на правителството в Скопие, днес управляващите също организират митинг в своя подкрепа.

Междувременно албанската общност обвинява полицията за събитията в Куманово и опасността от дестабилизация на Македония е повече от реална, както посочват анализатори. Един от тях е гръцкият журналист Ставрос Дзимас. Като кореспондент на вестник Катимерини е отразил всички военни конфликти на Западните Балкани през последните 25 години, за които разказва в книгата си „Разпадането на Югославия и гръцките илюзии”.

В интервю за GRReporter Дзимас разказва какво е видял в Куманово по време на посещението си дни след кървавата престрелка и как те потенциално биха могли да дестабилизират целия Балкански полуостров.

Г-н Дзимас, вие се върнахте от Куманово и Скопие преди няколко дни. Разкажете ни какво видяхте и научихте там за събитията.

На мястото трябва да е имало много ожесточени престрелки. Това е една улица с дължина 100 метра, на която не е останал камък върху камък.

Според сведенията, с които разполагаме тези хора са пристигнали в Куманово преди известно време и са носели със себе си тежко въоръжение. Били са снабдени с базуки, снаряди и тежки картечници. Не е ясно дали те са наели къщите, в които са били отседнали или са били приети от някои от къщите на жителите.

Очевидно полицията е научила за тяхното присъствие в Куманово и е организирала операцията, за да ги отстрани, в резултат на което се е случило това кръвопролитие. Действително е било истинско клане. Буквално е имало престрелки от стая в стая.

Впечатлителното в случая е, че жителите не говорят. Кварталът е населен само от албанци, а къщите са построени незаконно. Това е „сърцето” на албанската общност в БЮРМ, тъй като 30 на сто от жителите на Куманово са албанци. Никой не отговори на въпроса ми кои са били хората, които са участвали в престрелката с полицията. Всички твърдяха, че не са видели, чули или узнали нищо. И всичко това в една типична затворена албанска общност, където всички знаят всичко за всичко. При все това бяха категорични, че не са знаели нищо за пристигането на 70-те тежко въоръжени външни хора. Казваха, че не са знаели, но някои от тях са им дали под наем къщите си или са ги настанили без заплащане в тях.

Личното ми мнение е, че всичко това показва много неща и най-вече, че отнякъде е било дадено нареждане към всички да запазят абсолютно мълчание за събитията и да обвиняват за всичко македонската – както те я наричат – полиция.

Второто нещо, което ми направи голямо впечатление е, че тази улица, където бяха убити 22 души и кръвта им още не беше изсъхнала се беше превърнала в туристическа атракция. Идваха хора, включително жени и малки деца  от околните села, вероятно и от другаде, които се снимаха, усмихваха се и дори имаше местни, които ги развеждаха и им описваха събитията. Изненадах се от факта, че полицията не беше отцепила мястото, за да го разследва и да събере допълнителни улики.

Това видях на мястото на престрелката. В допълнение разговарях с кмета на Куманово, който е член на опозиционния Социалдемократически съюз на БЮРМ и мисля, че е единственото отвоювано от опозицията кметско място в цялата страна. Той отправи нападки срещу премиера Никола Груевски, но заяви, че няма категорично мнение относно какво точно се е случило.

В края на пътуването си и след разговорите ми в Куманово и Скопие с чуждестранни и местни дипломати, наблюдатели, анализатори и други официални лица не успях да разбера какви са били мотивите за това кръвопролитие.

Сценариите, които се коментират в БЮРМ са много и различни според гледната точка и интересите на всяка страна. Съществува мнението, че случаят е една организирана от правителството провокация, чиято цел е била да отвлече вниманието на обществото от драматичния развой на скандала с телефонните подслушвания и политическата криза. Лично аз имам много съмнения, че това е така не защото смятам, че тайните служби не биха могли да направят такова нещо, а защото е прекалено да бъде предизвикано такова кръвопролитие за такъв повод.

Един друг сценарий, който се обсъжда е този, че става дума за криминално престъпление. Смята се, че понеже регионът на Куманово е кръстопът на трафика на различни стоки, в историята може да има намеса на трафиканти на наркотици и т.н. При все че този сценарий не може да бъде отхвърлен, той изглежда прекален. Ако нещата са били такива, защо въоръжените мъже да носят униформи на UCK?

Това, което ми прави особено впечатление е усилията от страна на международната общност, на албанските лидери, а напоследък и на правителството в Скопие да денационализират случилото се. Защото вече се дискутира, макар и все още тихо, че въоръжени групи на нови крайни албански националисти  вече са излезли в планините.

Известно е, че напоследък сред албанските общности се прокарва идеята за създаването на така наречената „Велика Албания”. Те не я наричат така, защото това име провокира. Не я наричат дори „естествена Албания”, както ѝ казваха допреди няколко години. Сега говорят за „национално обединение”. Това, както заяви албанският премиер Еди Рама означава, обединение на Албания с Косово и защо не на по-късен етап – обединение на албанците от Прешево и Буяновац в Сърбия с Косово и на албанците от Тетово и останалите региони в БЮРМ с Албания и Косово.

Какво ще означава обединението на албанските общности за останалите страни от региона?

Няма никакво съмнение, че никоя от околните страни няма да толерира това, защото то ще предизвика промяна на държавните граници от времето на Балканските войни. Смятам, че намесата на българския премиер Бойко Борисов не е никак случайна. Тя ми направи голямо впечатление и бих могъл да я интерпретирам по следния начин: Въпросът не е толкова в това, че 90-те хиляди души с българско самосъзнание и притежатели на български паспорти може да се окажат в опасност. Така или иначе не смятам, че тези хора биха били заплашени. Това обаче е един много добър предлог за България да се намеси във вероятни преломни събития  и да може да стъпи в БЮРМ. Чета, че София вече транспортира войски и провежда учения на границата с БЮРМ. С това в никакъв случай не бих искал да кажа, че България е фактор на нестабилност. Но в момент, когато картата на Балканите е на път да се преначертае всички страни се готвят за тази вероятност.

Не е случайно, че Сърбия увеличава военните си части в Прешево и Буяновац. От Атина също имаше устна реакция. Никоя държава не може да бъде безразлична пред вероятността от подобно развитие на нещата, защото то ще предизвика ефекта на доминото. Сърбите в Босна вече обявиха открито, че целят да се обединят със Сърбия и се питам: От момента, в който Еди Рама обяви национално обединение на Албания с Косово, доколко сърбите от северно Косово ще приемат това. Ясно е, че те също ще се обърнат към Белград.

Притежателите на български паспорти и хората, за които се твърди, че имат българско самосъзнание от регионите по между България и БЮРМ също ще могат да искат да се присъединят към България. Както и гърците в южна Албания могат да поискат да се обединят с Гърция, каквото е и историческото им искане.

В една такава ситуация нещата неминуемо биха довели до преразпределение на тестето на Балканите, а това не се е случвало никога без кръвопролитие.

Премиерът на БЮРМ Никола Груевски носи огромна част от отговорността за създаването на тази ситуация. Възможно е да се превърне в детонатор, защото с националистическата си истерия той предизвика сплотяване сред албанските общности на твърдо националистическа основа.

Съществуват и други фактори като например Русия, която се опитва да си възвърне позициите в региона най-вече чрез Сърбия. Опитът на Москва цели да спечели от недоволството и разочарованието на славянското население за закъснението на приемането на БЮРМ в Европейския съюз, както и от някои други действия на Запада. В Скопие даже наричат премиера Груевски „путинчо”, защото системата, която го подкрепя в управлението му е копие от гледна точка на авторитаризма и корупцията с тази в Русия.

Появиха се и сценарии, според които събитията са били провокирани от САЩ с цел да бъде подпомогнато изграждането и преминаването на газопровода Turkish Stream през БЮРМ. Това за мен са смешни неща, защото хората, които следят събитията в региона знаят, че събитията около Никола Груевски не започнаха преди няколко месеца като дискусията около газопровода. Мобилността около него започна отпреди поне 3-4 години.

В заключение бих искал да подчертая, че оставам твърдо зад мнението си, че един от новите фактори, които заплашват стабилността на Балканите е операцията за радикализирането на исляма. Държави от Арабския полуостров финансират операции в Албания, Косово, БЮРМ и Босна за разпространението на крайния ислям.

От друга страна в джамиите тече и конфликт с така наречения „ислям на Ердоган”, тоест за ислямския модел, който пропагандира Турция.

Всички тези детайли са съставни части на една смес, която много бързо може да стане взривоопасна и ако не се предприемат мерки опасенията ми са, че много скоро на Балканите ще има отново тежки сътресения.

Какво можем да очакваме да се случи в БЮРМ през следващите дни?

Не зная дали ще се изпълни предсказанието на Божидар Димитров, че до 10 дни правителството на Никола Груевски ще падне. Това, което знам е, че Груевски се намира в изключително тежка позиция. Той е напълно изолиран от международната общност, във вътрешността на страната е изправен пред конфликта между общностите,  натоварен е с греховете на управлението си – корупция, манипулиране на правосъдието, заглушаването на медиите, авторитарния начин на управление и вече е напълно наясно, че ако продължи да управлява така страната му никога няма да прекрачи прага на Европейския съюз и НАТО. Една голяма част от славомакедонското обществено мнение също осъзнава това и дори вече се наблюдава началото на разрив сред македонците в страната. Личното ми мнение, че обратното броене за Никола Груевски вече е започнало. Не смятам, че той ще успее да се задържи на поста си за дълго.

Какво ще се случи след това е въпрос на друга дискусия. Във всички случаи що се отнася до отношенията между различните общности в БЮРМ той плаща цената за своя невероятен национализъм, своята арогантност и чрез желанието си да изкове национален идентитет сред македонците да постави срещу себе си цялата албанска общност.

Това е най-важният въпрос за международната общност. Тя не се занимава с конфликта за името между Атина и Скопие, той за нея не е проблем. Това, за което се опасяват, че може да се превърне във фитила, който да подпали Балканите отново са отношенията между славомакедонците и албанците във вътрешността на страната.

Точно в този смисъл Груевски причини огромни щети на стабилността в региона. Той направи това от една страна, защото вярва в тази идея и от друга – защото основа своята хегемония точно на нея. Той бе избран за премиер 3 пъти със знамето на патриотизма и иредентисткия македонизъм. Например бившият външен министър дойде в Гърция и постави знамето на „Велика Македония” на Олимп. Тези действия са смешни, но и опасни за стабилността на Балканите.

Готова ли е този път международната общност, за да се справи с едно такова развитие на събитията?

Имам усещането, без да мога да го докажа, че с изолирането на Груевски те целят да нормализират обстановката във вътрешността на страната и да притъпят националистическата реторика. След спада на напрежението и с едно по-умерено правителство в Скопие тя ще може да ускори процеса по приемането ѝ в ЕС и НАТО. Защото мечтата на всички народи от Западните Балкани днес е да станат европейски граждани. Това бе стратегията на Запада и след разпадането на бивша Югославия и създаването на националните държави. Тогава бе избрана перспективата за членство на тези страни в ЕС и НАТО, за да отпадне проблемът с границите и да се притъпят националистическите настроения.

При сегашната обстановка в Европа обаче – икономическа криза, възход на ксенофобията и расизма опасенията ми са, че е много трудно европейските граждани да бъдат убедени да бръкнат в джобовете си по-дълбоко, за да приемат икономики като тези на Албания, Косово и БЮРМ. Със Сърбия нещата стоят по-различно, заради заиграването ѝ с Русия. Затова и Западът бърза да я приеме в ЕС.

Мисля, че планът изглежда по следния начин: Приключване на Косовския въпрос чрез ускоряването на процеса за приемането на Сърбия в ЕС, падане на Груевски и установяване на по-умерено правителство в замяна на отстъпки, за да БЮРМ също да бъде приближена още повече до членството в ЕС.