Галерия

1

Преди седмица 22 души загинаха и 37 бяха ранени по време на тежка престрелка между полицейски части и членове на „въоръжена група” в Куманово. Градът се намира близо до границата на Македония със Сърбия и Косово и е едно от местата, където албанската общност има най-силно присъствие.

Събитията предизвикаха бурни събития във вътрешността на страната, където искането за оставка на премиера Никола Груевски отеква все по-силно. След снощния масов протест на привържениците на опозицията, който завърши със създаването на протестен палатков лагер пред сградата на правителството в Скопие, днес управляващите също организират митинг в своя подкрепа.

Междувременно албанската общност обвинява полицията за събитията в Куманово и опасността от дестабилизация на Македония е повече от реална, както посочват анализатори. Един от тях е гръцкият журналист Ставрос Дзимас. Като кореспондент на вестник Катимерини е отразил всички военни конфликти на Западните Балкани през последните 25 години, за които разказва в книгата си „Разпадането на Югославия и гръцките илюзии”.

В интервю за GRReporter Дзимас разказва какво е видял в Куманово по време на посещението си дни след кървавата престрелка и как те потенциално биха могли да дестабилизират целия Балкански полуостров.

Г-н Дзимас, вие се върнахте от Куманово и Скопие преди няколко дни. Разкажете ни какво видяхте и научихте там за събитията.

На мястото трябва да е имало много ожесточени престрелки. Това е една улица с дължина 100 метра, на която не е останал камък върху камък.

Според сведенията, с които разполагаме тези хора са пристигнали в Куманово преди известно време и са носели със себе си тежко въоръжение. Били са снабдени с базуки, снаряди и тежки картечници. Не е ясно дали те са наели къщите, в които са били отседнали или са били приети от някои от къщите на жителите.

Очевидно полицията е научила за тяхното присъствие в Куманово и е организирала операцията, за да ги отстрани, в резултат на което се е случило това кръвопролитие. Действително е било истинско клане. Буквално е имало престрелки от стая в стая.

Впечатлителното в случая е, че жителите не говорят. Кварталът е населен само от албанци, а къщите са построени незаконно. Това е „сърцето” на албанската общност в БЮРМ, тъй като 30 на сто от жителите на Куманово са албанци. Никой не отговори на въпроса ми кои са били хората, които са участвали в престрелката с полицията. Всички твърдяха, че не са видели, чули или узнали нищо. И всичко това в една типична затворена албанска общност, където всички знаят всичко за всичко. При все това бяха категорични, че не са знаели нищо за пристигането на 70-те тежко въоръжени външни хора. Казваха, че не са знаели, но някои от тях са им дали под наем къщите си или са ги настанили без заплащане в тях.

Личното ми мнение е, че всичко това показва много неща и най-вече, че отнякъде е било дадено нареждане към всички да запазят абсолютно мълчание за събитията и да обвиняват за всичко македонската – както те я наричат – полиция.

Второто нещо, което ми направи голямо впечатление е, че тази улица, където бяха убити 22 души и кръвта им още не беше изсъхнала се беше превърнала в туристическа атракция. Идваха хора, включително жени и малки деца  от околните села, вероятно и от другаде, които се снимаха, усмихваха се и дори имаше местни, които ги развеждаха и им описваха събитията. Изненадах се от факта, че полицията не беше отцепила мястото, за да го разследва и да събере допълнителни улики.

Това видях на мястото на престрелката. В допълнение разговарях с кмета на Куманово, който е член на опозиционния Социалдемократически съюз на БЮРМ и мисля, че е единственото отвоювано от опозицията кметско място в цялата страна. Той отправи нападки срещу премиера Никола Груевски, но заяви, че няма категорично мнение относно какво точно се е случило.

В края на пътуването си и след разговорите ми в Куманово и Скопие с чуждестранни и местни дипломати, наблюдатели, анализатори и други официални лица не успях да разбера какви са били мотивите за това кръвопролитие.

Сценариите, които се коментират в БЮРМ са много и различни според гледната точка и интересите на всяка страна. Съществува мнението, че случаят е една организирана от правителството провокация, чиято цел е била да отвлече вниманието на обществото от драматичния развой на скандала с телефонните подслушвания и политическата криза. Лично аз имам много съмнения, че това е така не защото смятам, че тайните служби не биха могли да направят такова нещо, а защото е прекалено да бъде предизвикано такова кръвопролитие за такъв повод.

Един друг сценарий, който се обсъжда е този, че става дума за криминално престъпление. Смята се, че понеже регионът на Куманово е кръстопът на трафика на различни стоки, в историята може да има намеса на трафиканти на наркотици и т.н. При все че този сценарий не може да бъде отхвърлен, той изглежда прекален. Ако нещата са били такива, защо въоръжените мъже да носят униформи на UCK?

Това, което ми прави особено впечатление е усилията от страна на международната общност, на албанските лидери, а напоследък и на правителството в Скопие да денационализират случилото се. Защото вече се дискутира, макар и все още тихо, че въоръжени групи на нови крайни албански националисти  вече са излезли в планините.