Галерия

1

Съдържанието на предложението на гръцкото правителство, което председателят на Eurogroup Йерун Дайселблум определи като „добра основа за дискусия” бе огласено от гръцкия всекидневник Катимерини късно снощи и вече предизвика поредица от реакции.

В него се предвиждат бюджетни мерки в размер на почти 8 милиарда евро (2,6 милиарда тази и 5,2 милиарда евро следващата година). Атина предлага годишни приходи от ДДС в размер на 1,3 милиарда на година, които ще бъдат осигурени чрез въвеждането на ставка 13 на сто в хотелиерските и ресторантьорските услуги и сметките за електричество и водоснабдяване. Гръцкото правителство предлага също да премахне статута за понижено данъчно облагане за някои острови и се ангажира да отмени като цяло изключенията, които пораждат неравенство в данъците. В същото време кабинетът твърди, че е готов да въведе промени, които да обезкуражават кандидатите за ранно пенсиониране, както и да увеличи пенсионната възраст на 67 години до 2025. В допълнение Атина предлага увеличение на социалните осигуровки с 3,9 на сто с цел да бъдат осигурени 800 милиона евро годишно, повишение на осигуровките на пенсионерите от 4 на 5 на сто, както и въвеждане на такса от 5 на сто за получателите на допълнителни пенсии.

В предложението се предвижда още въвеждане на специален данък от 12 на сто за компаниите с годишни печалби над 500 милиона евро, повишение на данък общ доход за всички фирми от 26 на 29 на сто и орязване на разходите за отбрана с 200 милиона евро.

Предложението е придружено от писмо на Алексис Ципрас, отправено лично до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Гръцката делегация в Брюксел слуша изявлението на премиера Алексис Ципрас след края на срещата на върха на ЕС, снимка: twitter.com/Elbarbie

В сряда, когато се очаква да се проведе поредното заседание на Eurogroup ще стане ясен и крайният текст на споразумението между Атина и нейните кредитори, което ще отключи отпускането на средства за финансирането на страната. В противен случай тя няма да може да изплати заемите си към МВФ на 30 юни, вследствие на което ще бъде заплашена от фалит.

Предвидените в предложението бюджетни мерки, които се намират твърде далеч от предизборната програма на СИРИЗА предизвикаха реакции в редовете на партията. Депутатът от Крит Янис Михелоянакис бе първият, който заяви, че няма да подкрепи с вота си споразумение, което ще съдържа конкретните мерки. Той допълни: „Това споразумение в действителност ще е меморандум, много по-тежък от предишните. То ще задълбочи още повече мизерията сред обществото, която СИРИЗА обеща да премахне”. Михелоянакис каза още, че познава депутати в обкръжението на Алексис Ципрас, които също не биха подкрепили подобно споразумение.

В същия дух заместник-председателят на парламента Алексис Митропулос беше категоричен, че „тези мерки няма да бъдат гласувани”. В интервю за гръцката телевизия Star той посочи: „Вярвам, че в крайна сметка този пакет от мерки няма да може да бъде внесен в гръцкия парламент. Това споразумение е крайно и противосоциално”.

Най-твърдата до момента реакция дойде от „Комунистическото течение” в СИРИЗА, което призова всички партийни депутати да гласуват срещу „идващото споразумение – меморандум”. В съобщението на формацията се посочва, че мерките са част от „споразумение за удължение на меморандума” и се предлага провеждане на извънреден конгрес на СИРИЗА, „на който да бъде взето решение за политическа промяна с приемане на програма за разрив с тройката и гръцката капиталистическа олигархия, както и за смяна на партийното ръководство”.

От сутринта по гръцките телевизии и радиостанции депутати от СИРИЗА се опитват да смекчат реакциите. В същото време правителственият говорител Гавриил Сакеларидис посочи, че „правителството няма да може да продължи да съществува, ако не получи вота на правителствените депутати”. Заслужава да се отбележи, че очакваното споразумение между Атина и кредиторите трябва да бъде гласувано от парламента до 30 юни.