Галерия

1

Гърция е изправена пред огромното предизвикателство да постигне икономически ръст, а не само макроикономическа консолидация, за да се справи с последствията от финансовата криза, заяви в Атина водещият анализатор на икономическото издание Financial Times и автор на поредица от книги за световната икономика Мартин Улф. Той подчерта, че за тази цел страната ще трябва да приложи дълбоки структурни реформи.

„Ако иска да продължи да бъде член на Еврозоната Гърция ще трябва да се превърне в нормална европейска държава по отношение на политиките и институциите си”, заяви Улф и допълни, че този процес ще продължи десетки години. „Ако Гърция не може да се справи с това, тогава ще трябва да помисли за възможността да я напусне. Но поводите за очакване на по-добра перспектива при една такава вероятност са много малки”.

Мартин Улф бе поканен от Гръцката фондация за европейска и външна политика ЕЛИАМЕП да изнесе годишната лекция на организацията на тема: „Приключила ли е кризата в Еврозоната и как стоят нещата с Гърция?”.

Според неговия анализ докато Еврозоната поне засега е успяла да избегне най-лошите последствия от разразилата се във вътрешността ѝ икономическа криза, Гърция е единствената страна-членка, която не показва никакви признаци на подобрение и ще продължи да се намира в рецесия и през следващата година.

Самата Еврозона е далеч от икономическите показатели отпреди кризата, но все пак е постигнала икономически растеж от 1,5 на сто. „Говорим за едно загубено десетилетие”, подчерта Улф. По думите му през лятото на 2012 тя се е намирала пред „смъртоносна опасност”, но благодарение на решителната намеса на Европейската централна банка е избегнала тоталната катастрофа. Безработицата обаче продължава да е много висока както в Еврозоната като цяло, така и в отделните страни-членки. Показателно е, че дори Германия все още не се върнало на нивото на безработица от годините преди възникването на кризата.

Възстановяването на страните-членки от „страховитите поражения” на кризата на еврото не е еднакво и данните показват, че то зависи напълно от предприетите във всяка отделна страна действия. Улф изтъкна „изключителния успех” на Ирландия да намали безработицата и примера на Испания, „която доказа, че дълбоките и несъмнено болезнени реформи дават резултати”. Като доказателство за това той посочи, че в началото на 2014 прогнозата за увеличаването на испанския БВП през 2015 е била 1 на сто. В действителност обаче той ще достигне до 3 на сто, „благодарение на бума на производителност, който последва прилагането на реформите”.

От друга страна анализаторът изрази загрижеността си от факта, че Франция се намира в стагнация, като заяви, че „обявените от г-н Оланд реформи поне засега не дават резултати”. „Ситуацията в Италия е още по-лоша, тъй като страната не успя да си възвърне конкурентоспособността. БВП на глава от населението намаля с 12 на сто и ако продължи с настоящото темпо ще достигне до нивото отпреди кризата едва през 2025”, каза анализаторът, за да предупреди, че ако двете страни не успеят да постигнат икономическо възстановяване, Еврозоната ще бъде заплашена от нови кризи.

Според британския анализатор част от проблема се дължи на модела на германската икономика, който Берлин налага в Еврозоната. „Често наричам германската икономика „най-мощната малка икономика в света” заяви той и обясни, че с настояването всички страни-членки да постигнат бюджетни излишъци, „Еврозоната изнася своята дефлация към останалия свят”. Улф определи позицията на Германия като „изключително безотговорна” и посочи, че нейният пример следват бързо развиващи се икономики като японската и китайската. Неговият анализ сочи, че ако това се случи, рискът от разтърсвания на развиващите се пазари, както и пренасянето им в развитите икономики е голям.