Галерия

1

Днешните преговори между представителите на институциите – кредитори и гръцките министър на финансите Евклидис Цакалотос и на икономиката Йоргос Статакис ще предопределят в голяма степен дали е възможно сключване на споразумението за трета спасителна програма до 18 август или ще е нужно отпускането на нов мостов заем.

Двете основни препятствия в тези преговори са рекапитализацията на банките и новият приватизационен фонд. Според правителствени източници дискусиите по тези критични за кабинета въпроси ще покаже доколко е възможно да бъде спазен желания както от него, така и от кредиторите график. А той цели сключване на споразумение до 11–12 август, гласуване на бюджетните мерки и реформите до 18 август и отпускане на първия транш от новия европейски заем на 20 август, когато Атина ще трябва да покрие държавните си облигации, които се намират в Европейската централна банка.

Източници от страна на институциите–кредитори посочват, че всички възможности са открити, включително и отпускането на нов мостов заем. Те отбелязват, че въпреки добрия тон в преговорите, все още съществуват много въпроси, по които не е постигнато съгласие.

Един от тях е държавния бюджет. До вчера преценките за размера на първичния дефицит за 2015 се движеха от 1% от брутния вътрешен продукт до постигане на балансиран бюджет. Висящите въпроси се очаква да бъдат обсъдени на днешната среща на министрите Цакалотос и Статакис с ръководителите на представителите на институциите – кредитори: Делия Велкулеску (Международен валутен фонд), Деклан Костело (Европейска комисия), Расмус Рефер (Европейска централна банка) и Никола Джамариоли (Европейски механизъм за стабилност).

Гръцкото правителство отдава много голямо значение на новия фонд за приватизация, който ще трябва да осигури приходи от 50 милиарда евро за срок от 30 години. Според източници, финансовият министър Евклидис Цакалотос цели да постигне поток от непрекъснати приходи, а не изплащане отведнъж при продажбата на държавно имущество.

Моделът за приватизации, който иска да възприеме правителството, се представя от член на кабинета пред икономическото издание euro2day.gr. „Вземете за пример влаковете. При вероятна продажба на железниците (ОСЕ), нашето изискване ще е за всеки контейнер, който ще пренасят в бъдеще влаковете в Гърция, държавата да получава примерно по половин евро”.

Според същия правителствен представител това половин евро ще се разпределя по следния начин: 50% ще отиват за изплащането на заемите, получени за рекапитализацията на банките, 25% за инвестиции и останалите 25% - за изплащането на държавния дълг. Ясно е, че за уточняването на този детайл от новия модел за приватизации е необходимо време, коментира изданието.

Информациите относно рекапитализацията на банките са, че както Атина, така и кредиторите са на мнение, че тя трябва да се извърши от Фонда за финансова стабилност при спазване на строг график до края на годината, за да се избегне активирането на европейската директива за вътрешното им спасяване с пари на вложителите (bail in).

Източници посочват, че е бил разгледан сценарий за директно отпускане на заеми към банките от страна на Европейския фонд за финансова стабилност. Той обаче бил отхвърлен, поради това, че при прилагането му не може да се изключи орязване на банковите влогове дори преди активирането на посочената директива.

От досегашните дискусии с представителите на кредиторите става ясно, че никой от участниците в преговорите не желае дори минимално орязване на влоговете в гръцките банки. Съображенията не са породени от желанието да бъдат предпазени гръцките вложители и компании, а от страха, че то би предизвикало масово оттегляне на влоговете (bank run) в други европейски страни с бюджетни проблеми, посочва euro2day.gr.