Галерия

1

Както е известно, през лятото на 2015 Гърция беше на прага на това да излезе от еврозоната. Блъфът на тогавашния финансов министър Янис Варуфакис се провали и гръцкият премиер, осъзнавайки размера на катастрофата, направи завой на 180 градуса. Останалото е известно.

Днес, оценявайки събитията във Франция и Сирия, можем съвсем спокойно да кажем, че излизането на страната от еврозоната щеше да се превърне в национална катастрофа. Тогава щяхме да бъдем страна, разрушена икономически, изолирана политически, в една взривоопасна зона. И със стотици хиляди бежанци на наша територия. Това пише в анализа си за liberal.gr писателят Сакис Мумдзис.

В политиката и в историята някои ситуации, без значение дали са се осъществили или са били избегнати, придобиват много по-голямо значение с течение на времето в светлината на следващите събития. Така например, последиците от излизането на Гърция от еврозоната, което бе избегнато в последния момент, придобиват друго значение и по-голяма тежест днес на фона на международните събития – непредвидими по отношение на техния обхват и интензивност.

Историкът и политик Спирос Маркезинис в книгата «История на най-нова Гърция» посочва, че «най-предвидимият фактор в историята е непредвидимият фактор». Това е едно от основните правила на политическата игра, с което опитните играчи винаги се съобразяват. И затова те се стремят да останат на терена, независимо от неблагоприятните условия и съотношението на силите. Защото едно непредвидимо събитие, едно обръщане на съдбата, може да промени изцяло средата, в която се движат.

И така, в рамките на по-малко от 15 дни, с терористичните удари в Париж и свалянето на руския самолет от турците, настъпи пълна промяна на международната политическа сцена. Последва преместване на фокуса от икономиката и фискалната дисциплина върху сигурността и борбата с тероризма. Настъпи прегрупиране на съюзите, тъй като Русия на Путин се включи в блока на антиджихадистките сили, нещо, което се опита да промени Турция с предизвикването на въздушния инцидент.

В тази военна атмосфера Гърция е на сигурно място в еврозоната. Точно в този критичен момент гръцкият премиер има възможността и лукса да се намира на първата огнева линия, в Израел, и да обсъжда бизнес планове с израелския си колега. Ако страната не беше част от еврозоната, това посещение дали щеше да има смисъл? Въпросът е риторичен.

Освен това, участвайки в играта, Гърция ще може да се възползва от евентуално отслабване на фискалната дисциплина при сегашните условия и с подходящи маневри да разкрие агресивността на съседна Турция пред международни форуми. Една държава-парий няма тези възможности. Единственото, което е нужно, е сериозност и хладнокръвие. Елементи, които липсваха в управлението през първите седем месеца на 2015, когато «теорията на игрите» ръководеше действията на цялото правителство с известните вече резултати.

Нека помислим в каква ситуация щяхме да се намираме днес, ако в нощта на съдбоносния референдум беше надделяло авантюристичното предложение на Варуфакис за фалит и емитиране на ΙΟU. Нека помислим какви перспективи съществуват пред Гърция благодарение на внезапната промяна на международния климат. И най-вече, нека всички си направим верните политически изводи.