Галерия

1

По-малко от година след подписването на третия меморандум за финансова помощ Гърция отново е изправена пред риска да се озове без финансиране, тъй като първият мониторинг за хода на изпълнението на поетите ангажименти все още не е приключил. От страна на кредиторите бе изразена надеждата, че това може да се случи до дните около Великден, но мнозинството гръцки наблюдатели не са толкова оптимистично настроени.

Правителството на СИРИЗА и Независимите гърци не само не прокара мнозинството от предвидените в меморандума мерки, но вече е изправено пред масови социални протести. Представители на различни професионални групи протестират срещу пенсионната реформа, в която се предвижда увеличение на осигурителните вноски и никакво намаление на отпуснатите до момента пенсии. Зачестиха и слуховете, че минималното парламентарно мнозинство може да се разцепи по време на гласуването на конкретния проектозакон.

Бежанската криза се превърна в един от основните проблеми, тъй като неспособността на правителството да се справи с нея може да струва на Гърция затваряне на границите и най-вече оставане в страната на стотици хиляди бежанци и имигранти.

Влошаването на икономическата ситуация през последната година бе потвърдено и официално преди няколко дни, въпреки че бизнесът и обществото усещат от първа ръка нивото на рецесията. В допълнение напоследък все по-често се наблюдават опити от страна на правителството да контролира информационния поток и да заглуши медиите, които смята за не приятелски настроени.

По тези въпроси и други въпроси GRReporter разговаря с гръцкия писател и издател Петрос Папасарандопулос.

Г-н Папасарандопулос, преди около седмица бе обявено, че гражданите, които преминават пеш по улицата пред правителствената резиденция Максиму в Атина ще бъдат подлагани на обиск. Смятате ли, че това издава някакви начални форми на авторитарно управление?

Мисля, че са налични ясни признаци на склонност към авторитаризъм от страна на днешното гръцко правителство. Те не са само претърсването на гражданите, които минават пред резиденцията, а поредица от други действия, каквито са опитът за премахване на пълномощията на независимите административни органи, опитът за налагане на държавен контрол над медиите, опитът за назначаване начело на съдебната власт на приближени до правителството лица.

Всички тези неща са признаци за склонност към авторитаризъм. Те са комбинирани с назначаването на приятели, познати, близки и партийни членове на ключови места в държавния апарат без наличието на каквито и да са експертни предпоставки у тях.

Твърди се, че първите признаци са започнали още по време на мандата на първото правителство на СИРИЗА миналата година, например със сформирането на комисия за истината за държавния дълг от бившия председател на парламента Зои Констандопулу. Как коментирате това?

Имам усещането, че коалиционният кабинет на СИРИЗА и Независимите гърци искаше да монополизира властта от самото начало. Припомням изявления на водещи фигури, както и на самия премиер, в които посочваха, че „имаме управлението, но не и властта”. Това е една класическа ленинистка позиция.

Така, още от миналата година започнаха с опитите за „превземането” на държавата, за да се изразя образно. В последно време тези опити се увеличиха особено много, като кулминацията бе опитът за заглушаване на не приятелски настроените към правителството медии.

Поправката в закона за лицензите на частните телевизии бе гласувана миналия четвъртък и пълномощията за издаването им преминаха изцяло в ръцете на държавния министър. Какъв е коментарът Ви за това, както и за твърдението, че поправката не беше приета, за да бъде приложена, а за да бъде наложен натиск върху медиите?

Относно техническата страна на нещата, мнението ми е, че този закон не е издържан от гледна точка на спазването на конституцията и много скоро ще бъде анулиран.

От там нататък е ясно, че той представлява опит за патронаж над не приятелски настроените към правителството медии. Това е опит да се предоставят лицензи на приближени до управляващите лица, само защото те ще бъдат много по-податливи на правителствената линия.

Бих искал да отбележа също, че системните телевизии и радиостанции може и да се противопоставяха на СИРИЗА като политически израз, но носят голяма отговорност за разпространението на аджендата на партията в гръцкото общество. И това защото те приеха популизма и създадоха среда, която позволи на СИРИЗА да има популярни вярвания и убеждения.

Така че медиите са всичко друго, но не и невинни. Но това в никакъв случай не означава, че те трябва да замълчат по начина, по който правителството на СИРИЗА и Независимите гърци искат това да се случи.

Очевидно е, че правителството не е в състояние да се справи с бежанската криза. Как коментирате ситуацията в момента, особено като се има предвид, че няколко министри говорят открито за вероятността от отлъчване на Гърция от Шенгенското пространство?

Бежанската криза е един много сложен въпрос. Но нека помислим върху основното, което се съдържа в него, започвайки от две числа. През 2014 в Гърция имахме 45 000 регистрирани бежанци, а през 2015 те бяха 850 000 души, тоест около 20 пъти повече.

Всяка политика се оценява въз основа на нейните резултати. Двете числа ни показват, че правителството на СИРИЗА не само не можа да се справи с този сложен проблем, но и го влоши с цел да го използва като средство за натиск срещу европейските ни партньори. Тази политика на изнудване, тоест да приемаме всички бежанци, да ги каним да дойдат в Гърция и да ги изпращаме на Запад очевидно предизвика реакцията от страна на европейските партньори. В резултат на това сега е видима вероятността стотици хиляди бежанци да бъдат блокирани за неизвестен период от време в Гърция. Тоест към наличната хуманитарна трагедия се добавя една безотговорна политика, която бе синтезирана в изявлението на бившия заместник-министър за миграцията Тасия Христодулопулу, че бежанците се препичат на слънце на площад Омония и след това изчезват. Тази безотговорна политика на СИРИЗА е и причината за десетките жертви в Егейско море. Това е нещо, за което историята ще се произнесе много строго.

Към момента, в желанието си да прекъсне бежанската вълна, без да може да се съгласува с гръцката страна, Европа мести своите граници към Бившата югославска република Македония и България. В резултат на това Гърция де факто се намира с единия крак извън Шенгенското пространство. Не бих се изненадал, ако се озовем извън него и официално, а това според мен ще означава, ще вече ще се намираме на ръба на излизането от Еврозоната (Grexit).

Правителството се определя като изключително непоследователно в икономическата си политика. От подкрепата към движението „Не плащам”, докато се намираше в опозиция, премина към свръхоблагане с данъци. Това ли е политиката, която би следвало да се очаква от едно ляво, както само се представя, правителство?

Мисля, че е смешно да говорим за ляво правителство, когато става дума за една националпопулистка формация с червено-кафяво лице. Казвам това, защото Независимите гърци и СИРИЗА си приличат все повече.

Очевидно е, че това правителство не е в състояние да управлява, защото каквато мярка и да предприеме, веднага изплуват спомените за предизборните му обещания. А те бяха в посока на точно обратното. В резултат на това правителството се основава на една смесица от непоследователност и лъжи, която обаче не може да произведе политика.

Настоящото правителство стреля в краката си всеки ден. Точно поради тази причина аз бих рискувал с прогноза, че неговото рухване е въпрос на няколко седмици. Разбира се, проблемът ще бъде какво ще последва от този момент нататък.

При тези обстоятелства няма никакъв смисъл да се дават оценки за икономическата политика на правителството, защото такава не съществува. Логиката му гласи:  За да не намаля пенсиите осъществявам данъчна офанзива на икономически активното население. Това води до безизходица, защото е породено от базисната грешка, че когато икономиката на дадена държава се срива, не е възможно размерът на пенсиите да остане непроменен.

Напоследък зачестиха протестите от страна на различни социални групи. Справедливи ли са обаче исканията им?

Нямам мнение дали исканията на фермерите са справедливи или не, защото това предполага специализирани познания на земеделската политика, каквито аз нямам.

Това, което знам със сигурност обаче е, че логиката на налагането на собствената воля и насилието, която СИРИЗА култивира в миналото и сега понася, не може да бъде толерирана в една правова държава. Дори и правото да е напълно на тяхна страна, избраният от фермерите начин да го отстоят – чрез блокирането на пътищата и сцените на разруха пред министерствата – ги лишава от него.

За съжаление сме пред следното странно и натъжаващо явление: Докато политическото насилие, което систематично изследвам, доскоро беше привилегия на политическите крайности (крайната десница и крайната левица), то през последните дни се социализира. Начело с фермерите, широки социални слоеве смятат за свое законно право да нахлуват в офисите на СИРИЗА, да застрояват с тухли техните врати, да палят знамената и плакатите на партията. Аз съм категорично и безусловно против тези практики.

Онези, които не им се противопоставят и предъвкват различни недомлъвки са самите потърпевши представители на СИРИЗА. Например, когато преди няколко дни имаше нападение с бомби „Молотов” срещу дома на държавния министър Алекос Фламбурарис, в съобщението на СИРИЗА се посочваше: „Осъждаме нападението и продължаваме борбата си срещу порочните връзки и интересите”. Порочните връзки и анонимните интереси ли запратиха бомбите? Нападателите бяха крайнолеви щурмови групи, които СИРИЗА се колебае дали да осъди дори и днес, когато е жертва на тяхното насилие.

Какви са впечатленията Ви от първия месец на Кириакос Мицотакис начело на Нова демокрация? Поставя ли то нова страница в развитието на дясноцентристкото пространство? Оправдани ли са надеждите на широки кръгове на гръцкото общество в негово лице?

Кириакос Мицотакис бе избран за лидер съвсем неочаквано. Никой не вярваше, че той е разполагал със сериозни шансове да бъде избран. Започна кампанията си като аутсайдер най-вече заради реформаторската си реторика, която не беше особено привична за поддръжниците и привържениците на Нова демокрация.

Неочаквано, тази негова идентичност породи надежди в едно много по-широко пространство. В резултат на това граждани, които идеологически не принадлежат на Нова демокрация гласуваха за него и в крайна сметка го излъчиха за лидер. Това е единственото положително събитие, което се случи в страната ни през последните месеци. И това, защото то поражда надежди за съществуването на едно сериозно алтернативно решение спрямо националпопулизма на СИРИЗА.

Как преценявате ситуацията в лявоцентристкото пространство?

Към момента то е разкъсано, принизено и обезнадеждено. Социалната му основа не се оказа на висотата на обстоятелствата. Тя се претегли, премери и установи, че е недостатъчна.

От 44 на сто на изборите през октомври 2009, ПАСОК се срина до 4-5 на сто. А голямото мнозинство на социалните слоеве, които подкрепяха лявоцентристкото пространство премина към СИРИЗА, защото повярва на популистките сирени.

Това показва, че политическата реконструкция на пространството е изключително трудна задача. От една страна поради липсата на големи социални слоеве, които да го подкрепят и от друга – понеже лидерите на съществуващите формации ПАСОК и Потами изглеждат затворени в собствените си капани и логиката на собственото си оцеляване на изборите.

Теоретично лявоцентристкото пространство може да се реорганизира много лесно като се направи всичко от нулата. Учредителен конгрес по примера на френската социалистическа партия и избор на лидер и управляващия орган от членовете и привържениците. Както казах, всичко от нулата, за да може това пространство да се превърне в надежден партньор на проевропейската консервативна партия Нова демокрация и в бъдеще – в сериозно алтернативно предложение за управлението на страната.

Споделяте ли опасенията на някои анализатори, че ако това, което описахте не се случи, съществува вероятността СИРИЗА да заеме лявоцентристкото политическо пространство в продължение на години?

СИРИЗА ще се срине. Тази партия не разполага с антропогеографията, която би ѝ позволила да представи едно социалдемократическо предложение. Просто частта от гражданите, които се чувстват близо до социалдемокрацията ще се разпредели в останалите политически пространства. Ако гръцката социалдемокрация не се организира в кратки срокове, тя ще изчезне от политическата карта като основен политически фактор в продължение на няколко десетилетия.

По-горе прогнозирахте, че правителството ще падне до няколко седмици и изразихте загриженост за това, което може да последва. Какво виждате да се случва през следващите месеци?

Нещата са толкова сложни, че е много трудно да се даде ясна прогноза. Аз продължавам да вярвам, че най-вероятният сценарий е СИРИЗА да се срине през следващите няколко седмици. Ако това се случи не виждам как от настоящия състав на парламента би могло да се сформира надеждно правителство. Следователно най-вероятният сценарий е саморазпускането на СИРИЗА да бъде последвано от нови парламентарни избори. А те ще бъдат придружени от всички опасности в страната, които носи тази възможност.