Галерия

1

На 22 септември 2014 тогавашният гръцки министър-председател Андонис Самарас посещава Берлин, за да се срещне с германския канцлер Ангела Меркел.

Преди това са минали неуспешните за Самарас избори за европейски парламент, освен това бившият премиер вижда как Алексис Ципрас набира скорост и търси мерки за противодействие, които да спрат похода на левицата към властта. Самарас иска от Ангела Меркел да упражни влияние върху надзорната тройка, така че тя да се отнесе не толкова строго при прословутата пета и последна оценка, и да бъде улеснено излизането от меморандума. Той вярва, че ако успее да приключи с меморандума, би разполагал с мощен аргумент срещу напредващия Ципрас.

Неопределеното обещание

Не знаем какво точно е казала Ангела Меркел на гръцкия премиер тогава. Според информациите, публикувани по това време, тя дала на Самарас неопределено обещание, без да се ангажира с нищо конкретно. Интересното е, че срещата била проведена в присъствието на германския финансов министър Волфганг Шойбле. Няколко дни преди това Самарас и Шойбле се видяли в Португалия в рамките на среща на представителите на Европейската народна партия. Тогава германският финансов министър не оставил никаква възможност за преждевременно излизане от меморандума.

Именно поради тази причина гръцкият премиер поискал посредничеството на германския канцлер. За съжаление обаче няколко дни след срещата му с Ангела Меркел последвала тайна среща на Волганг Шойбле и Пол Томсън в Берлин. Срещата била проведена далеч от прожекторите. По-късно за срещата и нейното съдържание бил уведомен управителят на Банката на Гърция Янис Стурнарас. Един американски журналист му предал съответната информация. Сега, почти една година по-късно вестник „Вима” в своя неделен брой разкрива, че онази среща между Шойбле и Томсън е била рещаваща за развитието на политическите и икономически събития в Гърция.

Оръжие и инструмент

Двамата се срещнали, за да преценят какви са гръцките перспективи. Били напълно информирани, разполагали с всички данни и виждали ясно приближаващото надмощие на лявата опозиция. Казват, че по време на тази среща Томсън и Шойбле преценили, че дните на правителството на Самарас-Венизелос са преброени и не повярвали дори за момент на аргумента на тогавашния гръцки премиер, че евентуални финансови улеснения биха променили хода на политическите събития.

Тъкмо обратното, Шойбле бил напълно уверен, че всяко улеснение би се превърнало в оръжие и инструмент в ръцете на Ципрас. Германският финансов министър не искал в никакъв случай чрез Самарас да направи подарък и да настани в центъра на еврозоната един ляв политик, който още тогава прокламирал, че неговата цел е да промени приоритетите във финансовата политика на Европа, да премахне строгите  икономии и да обърне Стария континент към кейнсианството.

И наистина, ако тогава се бяха отнесли със Самарас с известна гъвкавост, ако бе приключила успешно петата оценка, ако бяха отпуснати останалите средства от втория голям спасителен заем и бе намерено решение за въпроса с дълга, Алексис Ципрас щеше да дойде на власт с невероятен подарък, който вероятно щеше да му позволи да се държи като слон в стъкларски магазин в центровете на европейската политика.

Според сведения на хора, информирани за съдържанието на тайната среща в Берлин, Шойбле бил категоричен, въпреки че управителят на Европейската централна банка Марио Драги слушал с по-голяма симпатия доводите на Андонис Самарас.

Приспособяването

За германския финансов министър било немислимо каквото и да било нарушаване на основните посоки на европейската финансова политика. Той предпочел да изпита издръжливостта на гръцката система и главно да накара идващия на власт Ципрас да се приспособи и да бъде принуден да се движи в рамките на европейските правила, и основно в рамките на финансовата политика, наложени от самия Шойбле в еврогрупата. Финансовият министър на Германия не искал в никакъв случай да бъде допуснат гръцки прецедент, който би окуражил подобни действия в Испания, Италия и другаде. Лошото е, че по това време различията между гръцкото правителство и тройката по отношение на фискалната дупка са малко над 1 милиард евро. Самарас настоявал, не приемал допълнителни мерки, а Шойбле не отстъпил и крачка назад, само поискал да изчака избирането на Ципрас. На този етап по време на многобройните проведени срещи лидерът на СИРИЗА бил предупреден, че «ще ви одерат като зайци и ще развеят кожите ви пред Подемос».

Алексис Ципрас не обърнал внимание на тези предупреждения, не взел сериозно под внимание стратегията на германския финансов министър, тъкмо обратното – за всеобща изненада избрал Янис Варуфакис, една предизвикателна и спорна фигура, да води преговорите с европейските партньори.

Горчивата истина

Продължението всички го знаем. Шойбле се оказа по-издръжлив, неговата стратегия се наложи, радикалът Ципрас бе принуден да подпише едно тежко споразумение, неговата партия се разцепи, а днес върви към открити и несигурни избори. Горчивата истина е, че Волфганг Шойбле направи така, че гръцката политика да му „върви по гайдата”. А гърците за съжаление се оказаха „хайвани”, както казва една личност, отдавна подвизаваща се в политиката.