Галерия

1

Представяме ви статията на Петрос Лазос*, публикувана в capital.gr

След като сутринта на 13 юли споразумението с кредиторите бе подписано, започнаха дискусиите за общата стойност на 6-те месеца „трудни преговори”. От тогава до днес стават все повече статиите, коментарите, и главно различните графики. И, естествено, около новите избори това явление ще се разрастне още повече.   

Въпросът е, че всички тези числа и изводи са абсолютно висящи във въздуха. Някои от тях наистина се базират на реални данни. Проблемът обаче е, че тези данни отразяват само една (вероятно малка) част от катастрофата, предизвикана в страната и икономиката от странното прилагане на Теорията на игрите и Играта на лудия (така авторът нарича бившия финансов министър Янис Варуфакис – бел.пр). Общото количество на щетите ще бъде отчетено след доста време, най-вероятно след години.

Освен това много от посочваните като загуби факти се основават на погрешни разсъждения. Защото е лесно например да се каже, че са били изгубени 11 милиарда евро, които са били налични за рекапитализацията на банките, но това са едни от малкото неща, които не бяха изгубени. Защо ли? Защото те бяха извадени от държавния дълг и следователно общите загуби в това отношение са нула. Истинската загуба е, че ще бъдат поискани (след и поради шестмесечния експеримент на Варуфакис) нови капитали за банките. Сумата ще варира от 10 до 25 милиарда евро, а точният ѝ размер ще стане известен след октомври 2015, ако не и значително по-късно.

Основният недостатък на тези "сметки" обаче е, че те не се опитват да направят оценка на останалата (и много по-важна) част от катастрофата. Онази, която не се отнася до финансовите резултати. Така например в телевизионното си интервю преди няколко дни Алексис Ципрас говори за поколението на 20-годишните, „което е изгубено заради меморандумите” и за което той „не може да направи нищо”. Със сигурност е най-малкото позорно и срамно един човек на 41 години, този, който притежава най-голямата власт в Гърция, да заявява, че не може да помогне. Но е също толкова непонятно това, че никой от всички „оценители”, които слушаме, виждаме и четем от няколко седмици насам, не е посочил загубите, които търпи младежта вече 7 месеца. Никой не се занимава с факта, че няколко седмици преди изборите през януари младежката безработица бе спаднала с около 7% (от 57% на 50%), а сега отново се е повишила почти до тогавашните нива, при отрицателна тенденция. Никой не обръща внимание на факта, че тези младежи, които тъкмо бяха започнали да виждат светлинка в тунела (и някои от тях щяха да предадат своя оптимизъм на други, те на трети и т.н.), сега отново я виждат да угасва, да изчезва. И слушат премиера на страната да им казва, че не може да им помогне. Каква надежда, какви мечти за живота да имат тези млади хора? ТАЗИ загуба никой ли не я отчита?

Освен младежите има още десетки хиляди безработни, които бяха успели от октомври 2013 да си намерят някаква работа. Зле платена, при по-лоши условия отпреди, но имаше надежда, шанс за нещо по-добро в бъдеще.

Има хиляди собственици на малки и средни фирми, които от лятото на 2014 бяха започнали да виждат малко по-добри дни. Да се надяват, че ще оцелеят, че ще правят нещо по-добро в далечното бъдеще. Че си струва да се борят да оцелеят. А сега след „гордите преговори” (според Ципрас) те са принудени отново да затягат коланите. И да се молят и утрешният ден да завари отворени фирмите им.

С всички тези, и още много подобни, не финансови щети, които не могат да бъдат измерени, никой не се занимава. Никой не се опитва да измери какво означава да няма лична надежда и мечта за утрешния ден в обществото. А това показва колко леко и повърхностно гледаме на проблема. За съжаление...

*Заглавието е на GRReporter