Галерия

1

Очакваната с огромен интерес среща между финансовите министри на Гърция и Германия продължи час и 45 минути. По време на последвалата пресконференция стана Волфганг Шойбле заяви, че единственият въпрос, по който той и Янис Варуфакис са постигнали съгласие, са различията помежду им.

Германският финансов министър заяви, че Гърция е част от еврозоната, но допълни, че „все още няма съгласие за това как ще стане това”. Той посочи, че е проследил предизборната кампания в Гърция и подчерта, че проблемите на страната не се дължат на Европа или Германия, а на нейните собствени грешки и че съществена част от помощта трябва да бъде поета от самата нея.

По време на срещата не е бил обсъден изобщо въпросът с управлението на гръцкия държавен дълг. „Той не е в дневния ред”, каза Шойбле. „Въпросът, който трябва да бъде решен сега е достъпът на Гърция до пазарите на капитал, който тя загуби през 2009”.

Германският финансов министър се позова на аргумента, който гръцкият премиер Алексис Ципрас и финансовият министър Янис Варуфакис повтарят на всички срещи с европейските партньори на Гърция, че са задължени да уважат волята на гласоподавателите, чийто вот им предостави мандат за управление. „Наш демократичен дълг е да уважим гръцките гласоподаватели, но това важи и за гласоподавателите във всички останали европейски страни”, подчерта той.

Волфганг Шойбле беше категоричен, че Гърция ще трябва да спази подписаните с кредиторите споразумения и ангажиментите, които се предвиждат в тях.

От своя страна гръцкият финансов министър заяви, че единственото искане на Гърция е отсрочка, за да има достатъчно време да подготви и представи своя проект за програма – „мост”, както я наричат в правителството до месец май.

Освен това Варуфакис поясни, че Атина няма намерение да поиска удължение на настоящата програма за финансова подкрепа след края на февруари и допълни, че ще направи всичко възможно, за да избегне фалита.

Той призова Берлин да уважи волята на гръцките гласоподаватели, за да получи отговора, че не е възможно решенията на едно правителство да се вземат в ущърб на останалите европейски страни.