Галерия

1

„Гърция има най-дългата традиция на популизъм в Европа, а СИРИЗА замести ПАСОК на политическата сцена вследствие на кризата. В действителност радикалната левица върви по пътя, който ПАСОК постла пред популизма най-вече с клиентелистките връзки, които създаде”.

Така описа възхода на популизма в Гърция доцентът по политология във факултета по публични и международни отношения на университета в Джорджия Кас Муде по време на представянето на книгата си „Популизмът в Европа и Америка. Заплаха или поправка на демокрацията?” в Атина.

Според дефиницията на Муде популизмът е идеология, която разделя обществото на две хомогенни и антагонистични групи – от една страна „чистият народ” и от друга „корумпираният елит” и твърди, че политиката трябва да е дело на общата воля на народа.

снимка: bookia.gr

Той смята, че една от основните причини за установяването на популизма в Гърция е фактът, че либералната демокрация никога не е била установена в страната. „Според популистите всички са еднакви и народът е едно единно нещо. По същия начин елитът е само един и корумпиран. От момента, в който народът е единен и споделя една и съща воля, можем да приемем, че популизмът е в подкрепа на демокрацията, тъй като се опира на принципа на мнозинството. Той обаче е категорично срещу либералната демокрация, понеже тя защитава правата на малцинствата”.

Муде поясни, че в една либерална демокрация елитът поставя някои въпроси над мнозинството и не ги поставя в предизборния дебат. За популистите обаче мнозинството е над всичко.

От друга страна популизмът може да бъде както ляв, така и десен. Това зависи от идеологията на „противника”. „Популизмът не може да съществува като единствена идеология и причината е, че не може да даде отговори на много въпроси. Затова и повечето популисти го комбинират с други идеологии. Левите – със социализъм, а десните – с национализъм”, посочи Муде.

Той нарисува картата на популизма в Европа по следния начин: „В южна Европа е застъпен левият, а в северна – десният, но с доста изключения”. Популистките партии са популярни в много европейски страни и това се доказва от изборните резултати. На европейските избори миналата година популистките партии са получили 17 на сто от вота на европейските граждани. Списъкът на популистките партии в Европа според него е следният:

снимка: bookia.gr

„Тенденцията в подкрепа на популистките партии към момента е възходяща, но повечето от тях се раздуват и смаляват много бързо”, каза политологът и допълни, че помежду им съществуват много разлики.

Популистите са управляващи в шест европейски страни, а в други три имат мнозинството от гласовете. Гърция обаче е уникална с особеността си да бъде управлявана от коалиция, съставена от две популистки партии – едната представител на левия, а другата на десния популизъм. В същото време Кас Муде подчерта, че Златна зора не е популистка, а антидемократична и неонацистка партия и поясни, че популизмът може да просъществува само в рамките на една политическа върхушка.

Той смята, че засилената популярност на популистките партии в Европа се дължи на наличието на много сериозни въпроси, които елитът не може да реши – имиграцията и европейската интеграция. „Причината не е в глобализацията, а в Европейския съюз. Той поставя ограничения на правителствата и страните са с ограничен потенциал. Популистите от своя страна „продават” идеята, че могат да превъзмогнат тези ограничения. Пример за това е политиката на СИРИЗА, че Гърция може да остане в Европейския съюз без да прилага меморандума за финансова помощ”.

Според Муде успешните популистки партии имат поне един успешен „продукт”. Той може да е лидерът, пропагандата или дори цялостната организация на партията. В допълнение медиите са по-позитивни към тях, защото повечето от тях са частни и целта им е печалбата. „В днешната епоха е много трудно да „скриеш” различни събития. Традиционните медии отдавна не държат „скиптъра” и са принудени да следват по-малките, които разпространяват съдържание чрез интернет. Показателен за това е примерът на движението Occupy Wall Street. Въпреки че то не беше толкова разпространено, колкото Негодуващите в Гърция и Индигнадос в Испания, присъствието му в социалните мрежи активизира левите течения, после левите традиционни медии, след това либералните медии и накрая всички. И въпреки разнородността на участниците в течението то премина в съзнанието на обществото като единно движение. През 80-те години на 20-ти век подобно събитие спокойно можеше да се игнорира”.

снимка: bookia.gr

Кас Муде посочи, че едно от най-сериозните последствия в управлението на популистките партии е, че те отслабват силата на независимите институции като съдилищата и правят изпълнителната власт всемогъща. „Това става по абсолютно демократичен начин. Държавата се поляризира, властта назначава свои хора навсякъде, а аргументът ѝ е, че е избрана от мнозинството и прави това, за което е била подкрепена от него. Докато съдиите и магистратите не са избрани и не трябва да пречат на демократично избраната власт”.