Галерия

1

Въпреки това, ако ножът опре до кокала и дилемата е «трети меморандум или Grexit», отговорът на едно правителство на общественото спасение не може в никакъв случай да бъде «трети меморандум». И това не е защото излизането на страната от еврозоната ще е царският път към просперитета, както наивно смятат някои, тъкмо обратното: Grexit означава спад на БВП и ще доведе до рестриктивна политика. Нито само защото в политически план това правителство не може да прилага политики на меморандума, залогът в момента е много по-значим от всякакви партийни интереси.

Две са основните причини, които трябва да доведат до действително болезненото решение за излизане на страната от еврозоната, ако нещата наистина стигнат до крайности. Първата е, че каквито и мерки да бъде принудено да вземе правителството, съгласно меморандума, те няма да са нито последните, нито ще отворят пътя за възстановяването на икономиката. Тъкмо обратното, спазването на рамките на меморандума от една страна гарантира непрекъснатото налагане на нови мерки, когато няма да бъдат постигани целите (непостижимите) на програмата, а от друга  страна затвърждава икономическата стагнация (с рецесия или много малки темпове на растеж), тъй като не предвижда политики за рестартиране на икономиката. Излизането на Гърция от еврозоната е много болезнено (затова и с право досега не е бил това изборът на СИРИЗА), в дългосрочен план обаче може да разкрие перспективи, които не съществуват в рамките на меморандума.  

Основната причина обаче, поради която третият меморандум не може да бъде избор на правителството, ако нещата стигнат до крайности (по вина на европейците), не е чисто икономическа. Третият меморандум би означавал безпрецедентно унижаване на гръцкия народ, особено в момент, когато изборите донесоха полъх на надежда и подем. Един унижен народ не само не може да има политическо достойнство в Европа, но няма да може да бъде продуктивен и в икономически план – психиката е основен елемент на икономическата дейност. Униженият народ ще потъне в апатия и цинизъм, като съществува опасност да се обърне към фашистките сили на мрака. Едновременно с това унижаването на гръцкия народ ще погребе лявата надежда в цяла Европа.

И така, ако нещата стигнат до крайности, и трябва да се избира между два болезнени варианта, трябва да бъде предпочетено по-малкото зло, т.е. това, което не изключва и най-малкия лъч светлина“.