След бурните обществени реакции срещу налагането на ДДС в частното образование гръцкото правителство реши да оттегли мярката и да я замени с друга.
По време на вчерашната си пресконференция министърът на финансите Евклидис Цакалотос обяви, че планираните от отхвърлената мярка приходи ще бъдат компенсирани чрез налагането на акциз от 0,30 евро на бутилка вино. Целта е да съберат приходи в размер на 100 милиона евро.
Виното попадна в полезрението на управляващите след провала на предишните две предложения. Първоначалната идея беше да бъде увеличен ДДС на телешкото месо, но тя бе заместена много бързо с предложението да бъде въведен ДДС в таксите на частните училища. Общественият отпор принуди финансовото министерство да промени стратегията си и най-новата идея е парите да бъдат събрани чрез въвеждането на акциз на виното.
Решението очаквано предизвика реакцията на Гръцката федерация за вино, чиито членове произвеждат над 70% от общото количество вино в страната и изнасят на чуждестранни пазари над 90% от предназначената за износ продукция.
В интервю за GRReporter генералният секретар на федерацията Ангелос Рувалис представи аргументите на колегите си срещу налагането на акциза. По думите му той ще увеличи с над 50% цената на виното и ще засегне негативно стотици хиляди производители на грозде и служители в 700-те гръцки винарни.
Г-н Рувалис, какви ще бъдат последствията от замисленото увеличение на акциза на виното?
Ще бъдат много сериозни, тъй като според официалните изявления на министъра ще бъде наложен акциз в размер на 0,30 евро на бутилка вино. Това ще удвои производствените разходи, като се има предвид, че сега цената на гроздето е от 0,20 до 0,60 евро на килограм. В резултат на това ще доведе до увеличение от поне 50% на крайната цена. Ще бъдат засегнати всички производители на вино в Гърция, между 150 и 200 000 производители на грозде, 700 винарни и 15- 20 000 служители в тях.
Проблемът обаче не е само в това, той е много по-мащабен. Въпросът с налагането на акциз на виното е толкова важен и ключов, защото дискусията около него не е нова. Тя се води от години на европейско ниво. И въпреки натиска от страна на мултинационалните компании за производство на алкохол виното да бъде обложено с данъци, никоя европейска страна-производител като Франция, Германия, Испания, Италия, Кипър, Унгария и Гърция не приема въвеждането им. От години тези държави са формирали група, която се противопоставя на въвеждането на акциз на виното.
Налагането на акциз има следната логика: той се налага на луксозни стоки, на вредни за здравето стоки като цигарите и твърдият алкохол и на вносни стоки с цел да се намали тяхното потребление. Затова акциз на виното има само в северноевропейските страни като Швеция, Финландия и пр. Но никоя винопроизводителна европейска страна не приема въвеждането на такъв данък, въпреки натиска.
Така че налагането на акциз на един продукт, който се произвежда в Гърция и се консумира от средната класа всекидневно, понеже е част от традиционната култура на хранене, ще предизвика прецедент за въвеждането му в цяла Европа. Ще бъде скандално в страната, в която винарската традиция се е родила от древността, да бъде наложен акциз. Това е немислимо, особено като се вземе предвид фактът, че правителството не смее да засегне незаконното производство на ципуро, което се продава свободно без никакъв акциз. И понеже управляващите се страхуват от реакциите ако посегнат на него, с лека ръка решиха да наложат акциз на виното. Ако е нужно да се наложи такъв данък, това трябва да стане с ципурото, което е твърд алкохол, а не с виното, което се определя като хранителен продукт. И защото се намира на трапезата всеки ден, и защото е традиционен продукт.
Кои са основните проблеми във вашия сектор в момента?
Този акциз идва в момент, в който над 80% от винарните работят на загуба в резултат на икономическата криза, като през последните 30 години лозарските площи в Гърция намаляха наполовина. Проблемът с налагането на акциза не е, че засяга корпоративните ни интереси, а че виното е „ключът” към гастрономията и качествения туризъм. Така ще бъде опорочен целият опит на страната да премине към едно по-качествено ниво на туризъм.
Съществува критиката, че гръцките вина не са особено конкурентноспособни в сравнение с вина от други страни. Съгласен ли сте с нея и ако да, какво е това, което им пречи да станат конкурентноспособни?
Не съм напълно съгласен. През последните години гръцкото вино постигна голям качествен напредък. Съотношението между качеството и цената личат много ясно на американския пазар, където то дори се смята за евтино, предвид качеството му.
В категорията на „масовите” вина действително изоставаме спрямо конкуренцията и това се дължи преди всичко на ограничените лозарски площи в страната. Според официалните данни средната площ на производител в Гърция е 6 декара, докато във Франция е 90. Докато в Австралия, Китай и Чили например саденето на лозя е свободно и производителите имат на разположение големи площи, в Гърция се борим да запазим винопроизводството с лозя от порядъка на 6-20 декара. В допълнение гръцките лозя се намират в планински региони и на острови и произвеждат малки количества грозде. А разходите, за да стигнеш до тях и да ги обработиш са много високи.
Разбирате, че въвеждането на акциза ще наруши този крехък баланс, след като удвои производствените разходи. Логично е да станем още по-малко конкурентноспособни.
Кои са най-конкурентните видове гръцко вино на световния пазар?