Галерия

1

Очаквахте ли толкова бърз разпад на СИРИЗА? Днес други 83 членове обявиха, че напускат партията, за да се присъединят към Народно единство на Панайотис Лафазанис. Въпреки това нейните проценти не се покачват в проучванията. На какво се дължи това?

Както вече посочих, все още е рано да си правим изводи за резултатите от социологическите проучвания. Мисля, че реалната динамика на Народно единство ще проличи след 10-15 дни.

Преценката ми е, че тя ще спечели 5-7 на сто от гласовете. Всеки процент под 5 на сто би ме изненадал.

Това, което ми прави впечатление и предстои да видим дали ще се случи е доколко издържливостта на СИРИЗА ще се отрази на вота. Моите очаквания бяха, че радикалната левица ще отбележи доста по-ниски проценти в проучванията, защото управлението ѝ бе изпълнено с невиждани досега събития и обрати.

Защо се случва това?

Мисля, че през 6-месечното си управление СИРИЗА уреди ред въпроси, които засягат живота на хиляди граждани. Пример за това е въвеждането на 100 вноски за изплащането на пресрочени данъчни задължения. По този начин те върнаха хиляди, да не кажа милиони граждани обратно в икономиката.

Друга такава мярка беше повишаването на границата за задействане на съдебна процедура срещу длъжниците на държавата от 5000 на 50000 евро, която също облекчи хиляди граждани.

Тези неща имат своето значение. В допълнение СИРИЗА формира една много мощна социална мрежа, която според мен оправдава нейната издържливост. Не зная доколко тази сплотеност ще се изрази с 20 или 25 на сто от вота на изборите. Но със сигурност е една стабилна основа.

Смятате ли, че Нова демокрация е готова и решена да приложи предвидените в меморандума реформи? Например от партията вече твърдят, че няма да гласуват въвеждането на данъчно облагане за фермерите.

Тя ще ги изпълни така или иначе. Няма друга възможност, освен ако не реши да се самоунищожи.

Ако са поне малко сериозни ще трябва не забавно да намерят начина, по който 2,6 милиона евро от данъка върху недвижимото имущество, които се очакват само от градските имоти да бъдат ограничени под 1,2 милиарда евро. Ако искат да съберат тази сума от конкретния данък, останалата част трябва да бъде взета от земеделските имоти. Нямам предвид да намалят данъците за фермерите, а да ги увеличат. Но не зная доколко могат да направят това и доколко представителите на партията могат да преминат през тази Голгота.

Но това вече се е случвало. Андонис Самарас прояви завидна издържливост по време на своето управление. Мисля, че сега, заедно с ПАСОК и най-вече с Потами, които разполагат с много ценни кадри могат да приложат реформите.

Не съм сигурен доколко Нова демокрация вярва в нещата, които казва сега с цел да си подсигури по-голям брой избиратели и дали смята да ги предоговори с кредиторите.Мисля обаче, че кредиторите няма да бъдат толерантни към подобни своеволия.

Също така не е ясно дали Меймаракис разполага с решителността на Самарас, който според мен беше добър премиер. Той не беше добър в комуникацията, личността му не беше привлекателна за по-голямата част от обществото, докато Меймаракис е точно обратното. Но въпреки това Самарас свърши много работа. Ако Меймаракис поеме по неговите стъпки, страната ще може да се изправи на крака в доста кратки срокове.

Доколко бяха неизбежни тези избори? Можеше ли СИРИЗА да продължи да управлява с подкрепата на партиите в предишния парламент?

Не. Мисля, че ходът на Ципрас да обяви избори беше правилен. Той се поучи от перипетията на Георгиос Папандреу, който не пожела да потвърди промяната в политиката си чрез избори. Не трябва да забравяме, че Папандреу бе избран с лозунга: „Пари има”. През 2010 неговите съветници му бяха предложили да свика парламентарни избори заедно с местните с идеята, че правителството беше подписало първия меморандум за финансова помощ и реалността беше различна. Папандреу не ги послуша и след 6 месеца правителството му падна.

Ципрас обаче явно си е взел поука и свика избори, за да провери доколко промяната в политиката му се приема от избирателите. И правилно, защото просто нямаше да може да продължи да управлява.

Според Вас, преходно явление ли е Зои Констандопулу? И как трябва да ѝ противодейства гръцкото общество?

Не зная дали ще е преходно явление. Аз имам една теория, която поддържам от доста време. И тя е, че колкото по-добре се развива икономиката на страната, толкова подобни декадентски явления ще изчезват. Тоест, ако Самарас нямаше пред себе си изборите за президент и можеше да управлява до края на мандата си всички тези явления щяха да изчезнат.

Такива явления не бяха налични в гръцкото общество през 80-те и 90-те години на 20-ти век и след това. Те възникнаха по време на кризата.

Днешната ситуация е тотално невиждана за гръцкото общество. Тя създаде и невиждани досега политически поведения.

Г-жа Констандопулу и други като нея ще продължат да съществуват. Такъв пример е и Василис Левендис, за когото част от обществото се сети изведнъж след 20 години на забвение. Но като оставим настрана нейната личност, тя е и умна, и способна. Ако си постави правилни цели – ще оцелее на политическата сцена. Но ако пожелае да се възползва от една реторика против меморандума – ще изчезне, защото, както вече казах, колкото икономиката ще се подобрява, толкова нейната фигура ще избледнява.

Зои Констандопулу има възможността да се активира в друга посока. Има способността, публика и връзки в политиката. Ясно е, че има политически амбиции, след като не се присъедини към партията на Панайотис Лафазанис, а предпочете просто да си сътрудничи с нея.