Галерия

1

Може би е трагична ирония, но затварянето на някога мощната компания Softex в период, когато гръцкото правителство се е заело с възстановяването на гръцката индустрия, идва да напомни, че проблемите с вътрешното производство са по-дълбоки, много сложни и не зависят от вземането на отделни мерки, поемането на инициативи и съставянето на комисии.

Softex е компания с реална дейност, която до 2014 отчиташе сериозен оборот: през 2014 той е в размер на 44,3 милиона евро, през 2013 – 49,29 милиона евро, а през 2012 – 39,47 милиона евро (през 2015 се очаква показателите ѝ да са доста по-лоши заради пожара през лятото, довел до прекратяване на дейността на фабриката във Вотаникос).

При финалните резултати на компанията обаче няма развитие, като от години се отчитат загуби: през 2014 те възлизат на 4,98 милиона евро, през 2013 – на 1,4 милиона евро, а предвид пожара през лятото и прекратяването на производството през 2015 загубите са очаква да са още по-големи. Този постоянен ход надолу показва, че решението на мултинационалната компания Bolton Group да затвори дъщерната си фирма в Гърция е окончателно, като това бе подчертано и от ръководството по време на срещите му с представители на синдиката на работещите.

И как би могло да бъде иначе след като в хартиената промишленост трите някога големи в бранша фирми Diana на Панос Зеритис (миналата година) и Delica (SCA или бившата Georgia Pacific – през 2013) бяха принудени да пуснат кепенците поради продължителни загуби. Вече със затварянето и на Softex браншът, който някога задоволяваше всички нужди на гръцкия пазар, вече няма да има измерима производствена дейност вътре в страната и нуждите на пазара ще трябва да бъдат покривани чрез внос.

Зад това затваряне на компании се крие една проста, но неумолима реалност в света на бизнеса: когато конкуренцията произвежда по-евтино, тогава неизбежно ще бъдеш принуден да пуснеш кепенците. Характерен пример е Панос Церитис, който развива нормално своята компания за производство на хартия в Египет, при това заемайки водеща позиция на местния пазар. Подобни случаи открива човек в България, Унгария и други страни. Една друга компания за производство на хартия и опаковки – BIS, собственост на семейството на Йоанис Филипу, миналата година също обяви, че прекратява своята дейност, като при това заяви, че вече е икономически по-изгодно да внася хартиена пулпа и готови продукти за опаковане, отколкото да поддържа своя фабрика за производство.

В дъното на историята – България

Според някои източници, чиято информация трябва да бъде потвърдена или опровергана скоро, италианската мултинационална компания Bolton Group, собственик на гръцката Softex планира да прехвърли производството на продуктите с марката Softex в България. Официално Bolton Group и дъщерната ѝ компания Bolton Hellas изтъкват като причина за прекратяване на дейността пожара през лятото, унищожил фабриката във Вотаникос. Освен това, според информация от министерството на труда компанията е останала неудовлетворена, както тя твърди, от непълното ѝ обезщетение от страна на застрахователите. Източници от застрахователния бранш обаче посочват, че обезщетението в размер на 8,5 милиона евро е било изплатено  в средата на декември от четирите участващи застрахователни компании и окачествяват като неоснователни обвиненията, посочени в съобщението на министерството на труда.

Историята на един някогашен промишлен гигант

За тези, които помнят дългата история на Softex (или Атинска компания за производство на хартия), това не е първият път в история на компанията, някога лидер на гръцкия пазар за производство на хартия, когато една криза следва като резултат от унищожителен пожар в заводите ѝ. В средата на 90-те години заводът на Softex отново е унищожен от пожар, а парите от обезщетението се използат за обновяване на оборудването. Това е времето на второто рухване на Softex (1997), основана през 1937 от Константинос Кефалас, а през 1984 преминала към държавата като проблемна компания след бурна история, в която главна роля играят не само самата Атинска компания за производсто на хартия, но и политическия и издателски елит от онова време. Задкулисните игри са били в разгара си, а сигурно и битките между политиците и издателите са изиграли своята роля за упадъка на компанията, но тя е имала и други проблеми, като например големия заем, използван за да бъде включена тя в проблемните фирми и да премине към държавния сектор. Характерно е, че семейство Кефалас се опитва да обжалва решението и търси правата си не само в гръцките съдилища, но и в Съда по правата на човека.

В Организацията за възстановяване на компании Атинската компания за производство на хартия следва съдбата на проблемните фирми, докато многобройните услуги и политико-синдикалните рушвети докарват компанията до нова безизходица. През 1999 следва шумното прехвърляне на контрола върху компанията на инвестиционна група с участието на инвеститори като Bolton Group, Goldman Sachs, Lochridge, Bain и Forlin, като впоследствие Bolton придобива пълния контрол над фирмата, тъй като управлението на многото акционери се проваля напълно.

Новият акционер с прилагането на щедър план за оздравяване, съчетан със затваряне на завода в Драма през 2002, но и с драстично съкращаване на персонала (от 1275 души през 2000, и 2250 през 1999, работещите са намалени до 300 души), успява да върне компанията към печалба през 2004, макар и с намален оборот. Този възход обаче явно е временен, тъй като Атинската компания за производство на хартия отново е изправена пред проблеми от 2006.