Галерия

1

Днес Гърция избира нов парламент, а политическите наблюдатели определят вота като най-критичния в най-новата гръцка история. Резултатите от него са до голяма степен предизвестени, тъй като всички проучвания показват, че коалицията на радикалната левица СИРИЗА ще излезе победител днес. Големият въпрос не е кой ще спечели изборите, а какво ще  прави победителят, след като ги спечели. GRReporter  публикува днес статията на известния гръцки икономист Панайотис Лярговас, преподавател в Пелопонеския университет и координатор на Службата за изпълнение на държавния бюджет към Парламента на Гърция. Статията препечатваме от електронното издание capital.gr.

Следващият ден след изборите ще изправи новото правителство пред важни предизвикателства, тъй като то  ще трябва да отговори на очакванията и на изискванията  както на кредиторите и на строгата финансова политика, налагани от присъствието на страната в еврозоната и ЕС, с меморандум или без,  така и на очакванията и изискванията на  избирателите. Към тях през целия предизборен период, в по-малка или по-голяма степен, бяха отправяни обещания за данъчни облекчения, възстановяване на социалната държава и на държавата на благоденствието, сигурни пенсии, увеличаване на разполагаемия доход ... Следователно, ще има  силен натиск от противоположните страни върху новото правителство, тъй като много от неговите предизборни обещания са в рязък контраст с досегашните ангажименти към кредиторите и техните изисквания.

Едновременно с това, новото правителство ще трябва да се справи с финансовата и макроикономическата действителност в страната и с перспективите, които тя налага.  За 2014 действителността може да бъде отразена откъм положителната й страна, на базата на основните показатели- увеличаване на БВП с 0,6%, излишък в текущата сметка на платежния баланс от порядъка на 2,5 милиарда евро (до ноември, от когато са последните данни), и първичен бюджетен излишък от около 1,9 милиарда евро. Обаче, тъжен факт е наличието на първичен държавен дълг в размер на 177% от БВП, много висок процент на безработица- около 25%,  просрочени задължения на физически лица към държавата в размер приблизително на 74 милиарда евро, просрочени задължения на държавата към физически лица- около 4,5 милиарда евро, необслужвани кредити за около 80 милиарда евро, нежизнеспособни осигурителни каси, разрушаване на покупателната способност на гражданите, на спестяванията и на инвестициите.

Новото правителство ще завари графици и задължения по редица въпроси, които вероятно частично ще бъдат променени. Те включват:

• Договор за предварителните условия (финансов дефицит, реформи) до края на февруари 2015 и оценка на програмата за приспособяване (Меморандум II), като  е възможно ново удължаване на срока

• Договор за последователна национална програма за реформи и развитие

• Освобождаване на последните траншове

• Одобряване на „предпазната кредитна линия”  от Европейския механизъм за стабилност

• Облекчаване на обслужването на дълга (според ангажимента на Еврогрупата от ноември 2012!)

Решенията на новото правителство след изборите трябва да бъдат взети възможно най-бързо. Първо, за да се промени климатът, предизвикан от обявяването на изборите, непостигането на споразумение с тройката и опитът на правителството на Нова демокрация и ПАСОК да прибегне до пазарите през октомври 2014 без да има споразумение за това. Второ, за да бъдат обслужвани краткосрочните кредити за 2015 и  да се плащат лихвите.

Непосредствени проблеми могат да бъдат създадени ако продължи изтичането на капитали и влогове от банките. Дори и само по тази причина се налага някакво минимално разбирателство между партиите и тройката! Ако изтичането се съчетае с прекъсване на евтиното финансиране на банките от Европейската централна банка, нещо, което обаче не смятаме за вероятно въпреки ясната позиция на банката, ще бъдат създадени сериозни проблеми  с ликвидността и, следователно, ще има по-нататъшни ограничения във финансирането на действителните финансови дейности. Тогава продължаващата несигурност за следващите стъпки ще повлияе отрицателно на очакванията и може да доведе до отстъпление в темповете на растеж.

Не трябва да се забравя, че за 2015 е поставена доста амбициозна цел за увеличаването на действителния БВП на страната с 2,9%. Това, с други думи, означава, че по времето на дългите и вероятно трудни преговори, гръцката икономика ще трябва не просто да функционира нормално, но и да постигне значително развитие. Поради това ще бъде огромен провал загубата на първото шестмесечие  на новата година, както по отношение на фискалната дисциплина, така  и на потенциала за растеж. Тоест, основният въпрос  трябва да бъде  създаването на климат на стабилност, доверие и нормалност в гръцката икономика.