Галерия

1

«Наслаждавам се на самотата си», заяви Янис Бутарис, потвърждавайки, че връзката му с 52-годишната австрийка Габриела Сайнер вече е минало.

Кметът на град Солун не се поколеба да говори и за личния си живот в интервю пред интернет радио Amagi. Той говори първо за съпругата си, изгубила битката с живота, която той обичал повече от всичко. «Тя беше моят живот», казва Бутарис.

На въпрос за настоящата ситуация в личния му живот той отговори, че на неговата възраст намирането на партньор е много трудно и че засега се наслаждава на самотата си.

Кметът на Солун се свързва с Габриела Сайнер преди 13 години по време на проява, свързана с обявяването на града за културна столица на Европа. След това двамата често се появяват заедно по време на различни събития.

За нея той казва, че «говори гръцки език по-добре от мен и от теб, много е мила, помагала е на много неправителствени организации, подпомагала е социалната политика на общината, а днес участва в гръцко-германското сътрудничество».

Както заявява солунският кмет, той е търсил съзнателно другар в живота след смъртта на съпругата си Атина, с която живели заедно в продължение на 50 години. И накрая открива този човек в лицето на виенчанката Габриела Сайнер, с която са празнували Нова година в Австрия.

«Беше ми изключително трудно, тъй като бях стар, но не бях се отказал от идеята за интимна връзка. Търсех топлина, уют, любов, приятелство, а не заместител на съпругата си», казва Янис Бутарис.

През 90-те години на миналия век Габриела Сайнер се отказва от своето обучение в областта на танцовото изкуство в Австрия след злополука, която не ѝ позволява да продължи да се занимава с театър. По това време пътувайки тя се озовава в Гърция и от тогава не я е напускала. Озовава се в страната в период, когато се чувства като изгубена, тъй като не е знаела с какво би могла да се занимава освен с танци.

Габриела Сайнер е родена и израства в Австрия, където се занимава с музика и танци. В Гърция първоначално живее в Атина, а после в Солун, докато градът е Европейска столица на културата. Окончателно обаче е омагьосана от Преспа, където през 2000 строи свой дом и създава неправителствената организация Културен триъгълник – Преспа.