Галерия

1

 Симона Пенева

Терористичният атентат срещу френския сатиричен вестник „Шарли Ебдо”, при който загинаха дванадесет души предизвика невиждана вълна от съпричастност и възмущение сред всички хора на планетата. Те заляха улиците в целия свят, за да подкрепят свободата на словото, религиозните свободи, толерантността и да кажат твърдо “не” на тероризма.  Атина и Солун не направиха изключение. Атиняни се събраха пред Френския институт и скандираха „Аз съм Шарли”. Част от тях държаха изрезки от сатиричния вестник „Шарли Ебдо”, свещи и плакати. Те заявиха, че „нито един авторитаризъм, призив към религии, идеология или насилие, няма да ни уплаши да казваме, да пишем и да рисуваме това, което искаме”. Стотици взеха участие и в мирната демонстрация в Солун.
    Зловещият терористичен акт в Париж предизвика нова полемика около религиозните свободи, толерантността между религиите и свободата на вероизповеданията. „Религията е основно човешко право. Общото между всички религии е човешкият елемент, това, че всички вярват в нещо”, казва Хайнер Билефелд, специален докладчик на организацията на Обединените Нации за Свободата на религията и вярата и професор по Човешки права и Политика на човешките права в университета Ерланген – Нюрнберг.
    Той участва в дискусията „Религия, национална идентичност и човешки права”, организирана от гръцката Фондация за външна и европейска политика ЕЛИАМЕП. Според него свободата на религиозния избор ще доведе до свобода на общуване, ще подтикне хората да споделят своята религия и да поканят други към нея, както и да предадат своите вярвания на следващите поколения. Той е на мнение, че трябва да има уважение към всички религии, както и към религиозните малцинства, без никакви изключения и разграничения. „Всички ние се раждаме с еднакви, равностойни права, религията е едно от основните. Трябва да го зачитаме!”, допълни още професорът.
    Хайнер Билефелд смята още, че религиозните малцинства по-бързо разкриват предимствата на свободата на вероизповеданието, докато хората твърдят точно обратното. Също така, „държавата използва религията за своите цели”, заяви той. Голяма част от хората смятат, че тази свобода може да доведе до „раздробяване” на държавата, при който случай една много малка част от нея ще принадлежи на религията. Докато има твърдения, че чрез свободата на вероизповеданието всъщност се цели прекомерения акцент върху човека, Хайнер Билефелд подчертава, че това е грешно, защото човешките права подсилват връзките в обществото.
    Характерни примери за неспазване на това основно човешко право има както от будисти, индуисти, така и от християни и мюсюлмани. В Шри Ланка например, където 61% от населението изповядва будизъм, а 7% християнство и ислям, будистите-монаси се обявяват срещу завод за бельо, който е собственост на мюсюлмани и това може да доведе до фалирането му. Поради тази причина, мнозина от изповядващите будизъм се обявяват срещу това тази религия да се идентифицира с националната идентичност на жителите на Шри Ланка. Фанатичните индуисти пък смятат, че Пакистан е заплаха за тях. Най-тъмните части от индийските затвори, където се извършват най-страшните насилства, носят името Пакистан.
    Също така, те обвиняват християните в проселитизъм - явлението, което има за цел да разпространи своето учение и да привлече хора извън паството си. То не се приема и одобрява от някои религии и религиозни течения. Като характерен пример за ислямското прекрачване на основното човешко право за свобода на вероизповеданието, професорът даде организацията „Ислямска държава на Ирак и Сирия”, която иска да създаде една международна ислямска държава. „При християните също има насилства и групи, които нямат нищо общо с религията”, допълни Хайнер Билефелд. Като пример той даде протестанти, които не позволяват влизането на еретици в определено гробище, независимо, че то принадлежи на православни християни.