Галерия

1

Според информация, изтекла от членове на правителството, вчера по време на срещата между Алексис Ципрас и Владимир Путин в Москва е постигната договореност да се проучи възможността за изграждане на газопровод за пренос на руски газ от гръцко-турската граница и на гръцка територия. Това твърди в анализа си за capital.gr Харис Флудопулос.

От думите на Путин става ясно, че газопроводът «с ново трасе ще покрива нуждите на европейците от горива и ще позволи на Гърция да се превърне в един от основните газоразпределителни центрове». Руският президент е споменал и перспективата за финансиране на проекта от Москва, подчертавайки, че руската страна е готова «не само да кредитира някои общи планове, които се обсъждат днес», но и «да реши проблемите във финансово-кредитните отношения». Путин добавил, че се проучва «възможността за незабавно предварително плащане срещу бъдещи печалби и погасяване на кредита при стартирането на функционирането на газопровода». 

Това предварително плащане срещу бъдещи печалби, които ще постъпят след 2019, са част от пакетното споразумение, чието подписване може да съпътства газопровода.

Според източници, споразумението за изграждане на газопровода ще включва и въпроса за анулирането на клаузата take or pay (т.е. на глобата, наложена на Гърция през 2014 заради намаленото потребление на природен газ под минималните договорени количества), както и перспективата за намаляване на цените на природен газ от 2019 нататък, т.е. когато започне да функционира газопроводът (или дори и по-рано).

А какви са условията, за да стартира проектът? На първо място трябва да се обсъдят детайлите на гръцко-руското споразумение, както бе подчертано на вчерашната среща. Това означава, че ще започнат преговори между руската Gazprom и най-вероятно гръцката газова компания ДЕПА за учредяването на дружеството, което ще реализира изграждането на газопровода, но и за начините на финансиране на проекта, който в Гърция смятат, че ще струва около 2 милиарда евро. Според източници, руското предложение за продажба на дял от ДЕПА е отхвърлено, и в крайна сметка ще бъде създадено общо формирование, чрез което ще бъдат насочени и руските частни капитали за финансиране на проекта.

Сега обаче цялата дискусия около газопровода се усложнява от уверението на гръцкия премиер, че ще бъдат изцяло спазени правилата и законите както на Гърция, така и на Европейския съюз. „Уважаваме нашите ангажименти към всички организации, в които членуваме“, посочи Алексис Ципрас, като остави много възможности за тълкуване на това докъде стига споразумението с Русия за газопровода, който ще представлява продължение на „Турски поток“ на гръцка територия.

Какво означава европейско право

Защо обаче е важно изявлението на гръцкия премиер за уважаване на европейското право? Газопроводът „Турски поток“ или гръцкото му продължение към Европа представляват алтернативно трасе, избрано от Русия и Gazprom след провала на „Южен поток“, един напреднал в по-голяма степен проект, чийто строеж вече беше започнал и който се предвиждаше да минава през България. Въпреки това когато България поиска издаване на разрешително за строежа на газопровода от съответните власти в Брюксел (Дирекция „Енергетика“ и Дирекция „Конкуренция“) Европейската комисия не даде зелена светлина, тъй като руската страна не се съгласи да се съобрази с европейското законодателство, предвиждащо основно 2 неща: първо – разделянето на дружествата за производство на газ от дружествата за управление на енергийната инфраструктура, като газопроводите, (т.е. забранява се едно дружество да бъде едновременно и производител на природен газ и оператор на газопровод), и второ – да има свободен достъп на трети лица до газопровода, т.е. да могат и други компании или друг газ освен руския да минават през газопровода. С тези условия в европейското право не се съобрази Русия в случая с „Южен поток“. Сега ако в случая с гръцката част от „Турски поток“ Москва и Gazprom приемат тези правила, тогава газопроводът ще бъде реализиран.

Защо реагира Брюксел и каква е позицията на Русия

Интересен е въпросът защо има реакции от страна на Брюксел? Истината е, че ако не е налице съобразяване с европейското право в областта на енергетиката, тогава собствените газопроводи се превръщат в инструмент за монополната или олигополната зависимост на клиента от доставчика: изграждането на газопроводи е придружено от дългосрочни договори, които обикновено включват непосилни условия за клиента, както в близкото минало, когато Гърция купуваше природен газ доста по-скъпо отколкото страни, в които има конкуренция и свободен пазар. На другия полюс именно с изграждането на собствени газопроводи на Gazprom руската страна преодолява усилията, полагани от европейските страни в последните години за  диференциране на източниците за доставка на енергия. Специалистите забелязват, че докато съществуваше като проект газопроводът „Набуко“ (който щеше да свързва Каспийско море и Централна Европа преминавайки през България и Балканите) бе поддържан жив и газопроводът „Южен поток“ с подобно трасе. Когато „Набуко“ бе прекратен, и бе избран в крайна сметка TAP, преминаващ през гръцка територия, Русия избра газопровода „Турски поток“ също с подобно трасе. За някои това не е изобщо случайно, тъй като двата проекта се смятат за пряко конкуриращи се. Руската страна, както и гръцкото правителство, са заявили публично, че не са съгласни с този подход. Брюксел, но и Вашингтон (който следи отблизо развитието на събитията в областта на енергетиката в района на Евразия, стимулирайки политиката за енергийна сигурност и диференциране на енергийните доставчици) имат съвършено различна позиция. Затова и Европейската комисия, но Държавният департамент на САЩ, са изразили ясно позицията си срещу всички замесени страни, сред които Турция и Гърция. Подчертава се обаче, че ако има различен подход и съобразяване с европейското право по отношение на енергетиката и конкуренцията, тогава става въпрос за съвсем различен случай и параметрите на уравнението се променят.

Германският „Северен поток“

Във всеки случай вчера гръцкият премиер подчерта в свое изявление, че Гърция ще уважи европейското законодателство и договорите, които обаче «не може да разрешават на едни страни да имат споразумения в областта на енергетиката, а на други не». Това изявление е явна критика към руския газопровод, в който участва Gazprom и други европейски компании, и чийто край се намира на германска територия – „Северен поток“. Действително този газопровод е разрешен от Европейския съюз и му е дадено изключителен лиценз за пренос на руски газ.

С тази разлика обаче, че след периода, в който е построен „Северен поток“ и му е издаден лиценз, е гласуван и влязъл в сила (при това с гласа и на Гърция), прословутият Трети енергиен пакет, т.е. валидният днес енергиен договор на Европейския съюз, който вече не разрешава изграждането на подобни проекти, с изключителен достъп само на един производител-доставчик.

Какво представлява проектът „Турски поток“

Един от основните пътища за износ на руския газ към Европа и Балканите минава през украинската газопреносна мрежа. Вследствие на непрекъснатите кризи, възникващи между Москва и Киев обаче Русия реши преди десетина години да заобиколи Украйна с два газопровода – „Северен поток“, стигащ от Северно море до Германия, и „Южен поток“, който пресичайки Черно море щеше да стига до България, а от там пресичайки редица страни от югоизточна Европа щеше да стига до централна Европа. Плановете обаче се промениха след отказа на Брюксел да издаде лиценз за „Южен поток“, но и след развитието на събитията около газопровода TAP, който ще бъде първият газопровод, пренасящ количества от 10 млрд. куб. м. не руски газ до Балканите (Гърция, България, Албания, вероятно и други страни като Черна гора и Хърватия). Така бе решено да се използва изградената инфраструктура, но и купените вече тръби за „Южен поток“ в Черно море, като се премести крайната точка на газпровода в източна Тракия. От там газопроводът ще продължава и ще пренася природния газ до гръцко-турската граница. Гръцката част ще пресича Македония, доставяйки газ до Скопие, а от там в Сърбия, Унгария и крайната цел – Австрия и разпределителния възел Baumbarden. „Турски поток“ ще има капацитет 47 млрд. куб. м., т.е. ще бъде почти пет пъти по-голям от този на газопровода TAP. Предварително условие за изграждането на „Турски поток“ е да се намерят купувачи и, естествено, да бъде одобрен от съответните власти в Гърция и Европа.