снимка: Konstantinos Tsakalidis / SOOC
Опасенията, че Гърция ще фалира тревожат повечето европейски столици, пише гръцкото електронно издание iefimerida.gr. Авторът твърди, че те държат в тайна плановете, които изготвят за вероятността да бъде обявен Grexit, за да не предизвикат паника на финансовите пазари.
В същото време германското издание Die Zeit съобщи, че германското правителство работи върху план за действие при евентуален гръцки фалит, без Гърция да излезе от еврозоната. Вестникът се позовава на източници в германския кабинет, според които в Берлин все повече се налага мнението, че Атина няма да може да приложи дори част от поетите към кредиторите ангажименти през идващите критични седмици. В публикацията се посочва, че в плана се предвижда продължение на финансирането на гръцките банки от Европейската централна банка, при все че и те ще се смятат за фалирали.
Предпоставка за изпълнението на този сценарий за „мек” фалит ще е проявяването на дух на сътрудничество от страна на гръцкото правителство, което ще трябва да работи за прилагането на реформите.
Според списание EuroInsight, което се позовава на източници от еврозоната всички страни-членки и европейските институции се готвят усилено за да се справят с последствията от вероятен Grexit. Паралелно с това и по очевидни причини те се стремят да подценят „сухите” тренировки, които провеждат.
Бившият заместник-директор на изследователския отдел в МВФ Флеминг Ларсен твърди пред изданието, че е много вероятно фондът да е сформирал малка и дискретна група, състояща се от високопоставени представители, чиято цел е да изследва вероятността от излизането на Гърция от зоната на еврото и вероятността тя да не може да изпълни задълженията си към кредиторите. Паралелно с това в задълженията им попада и ограничаването на вероятните последствия от подобно развитие на събитията върху световната икономика. Говорителката на европейския клон на МВФ Анджела Гавирия обаче отказа да коментира тези изявления.
Според списанието Германия, Португалия, Европейската комисия и Еврогрупата (Eurogroup) вече са подготвили първоначални планове за действие в случай на Grexit, а според германски медии Европейската централна банка също се е подготвила за тази вероятност. Според Ларсен целта на тези действия е да се ограничи предаването на кризата в други държави. От тази гледна точка ЕЦБ ще трябва да гарантира междубанковата ликвидност, за да бъде избегнат домино- ефектът. Ларсен твърди, че програмата за количествено облекчение (QE) вече действа като механизъм срещу разпространението на кризата.
В опит да смекчи сериозността на ситуацията високопоставен представител на ЕС в Брюксел я сравни със следния пример: „Предполагам, че в Европа е наличен спешен план за действие в случай на инцидент в ядрена централа. Това не означава, че очакваме да се случи такъв инцидент”. В отговор на призива да коментира това изказване говорителката на Европейската комисия Мина Андреева подчерта, че „единственият план на президента Юнкер е да задържи Гърция в еврозоната. Работим денем и нощем с партньорите за да избегнем това и вниманието ни не трябва да се отвлича от слуховете, които се появяват в медиите”.
Освен опасенията, че вероятно излизане на Гърция от еврозоната ще предизвика паника на финансовите пазари, съществуват и политически страхове. Случващото се в Гърция сега може да се повтори и в други държави, ако популистки партии като СИРИЗА успеят да вземат властта. Испанският им еквивалент Подемос са първи в този списък.
В допълнение главният икономист на МВФ Оливие Бланшар заяви във вторник, че еврозоната може и да е по-подготвена за да понесе резултатите от вероятен Grexit, но „това не означава, че няма да има последствия”.
Слуховете, че вероятността Гърция да фалира предизвикаха крах на акциите на гръцките банки на атинската фондова борса.
Междувременно агенцията за кредитен рейтинг Standard & Poor’s понижи с единица кредитния рейтинг на Гърция – от “B-/B”на “CCC+/C”. В допълнение определи като „негативна” перспективата страната да продължи изплащането на външния си дълг.
В комюникето на агенцията решението се аргументира с влошаването на състоянието на гръцките банки и държавните финанси. В текста се посочва още, че без „дълбоки” икономически реформи и допълнителни мерки за облекчение гръцкият дълг няма да може да бъде устойчив.