Галерия

1

Гръцкото правителство обсъжда варианти, при които част от заплатите и пенсиите на гражданите да бъдат изплащани в паралелна валута. Това твърди в статията си за електронното издание capital.gr гръцкият журналист Костас Ступас.

Публикуваните до момента сценарии са три: първият е с вече известните на всички IOUs, вторият – този за т.нар. Τax Advance Notes (ΤΑΝ) или ценни книжа, свързани с данъчни отстъпки, и третият – този за кредитни карти с паралелни парични единици, които ще се приемат при плащания на задължения към държавата.

Засега най-вероятният сценарий е този, при който ще се въведе цифрова паралелна валута. Тя няма да може да се превръща в евро, явно за да не се обезцени и излезе от употреба веднага, и ще бъде приемана от държавата при плащания на задължения на гражданите към нея.

На практика новата валута ще се превежда на кредитна карта като процент от заплатата или от задълженията на държавата към държавни служители, пенсионери или частни лица, които извършват сделки с нея.

За улеснение тази цифрова паралелна валута ще бъде наречена GGCU (Greek Goverment Currency Unit по подобие на европейската парична единица ECU) и може да се произнася като «джиджикю»). 

Една от идеите, за да бъде приета новата валута с по-малко протести, е заедно с процента от заплатата или задължението, което ще се превежда чрез GGCU, да се дава и бонус от няколко парични единици в повече.

Стойността на GGCU ще се определя от държавата и ще зависи само от приемането им като средство за плащане на задължения към хазната.

Служителят или пенсионерът, който получава например 1000 евро на месец, поради невъзможността за плащане на цялата сума в евро, ще получава 800 в евро, а останалите в 200 единици GGCU плюс бонус от 5-10%, или 210-220 GGCU. 

С тези 200 GGCU той ще може да плаща данъци или други свои задължения към държавната хазна. Тъй като обаче и фирмите плащат данъци на държавата, той ще може да ги разменя за стоки или услуги.

Гражданин, който има напрмимер 200 GGCU, ще може да плати с тях в супер маркета, тъй като последният ще може на свой ред да плати с тях част от данъчните си задължения към държавата.

На държавните бюрократи им е трудно да разберат последиците от едно такова решение, отнасящо се до бизнеса и икономиката.

Явно е, че едно търговско дружество, което предпочете да прибере в касите си освен надеждното евро и тези GGCU на фалирата гръцка държава, поема определен риск и ще му трябва някакъв стимул, за да го направи.

В този случай стимул може да бъде отстъпката от стойността, за която държавата прибира данъци в GGCU. Кварталният супер маркет няма никаква причина да продава на пенсионерите срещу GGCU стоките, за които е платил на крайния доставчик в евро, освен ако печалбата от това действие е по-голяма от риска да остане с паралелната валута в касата.

Едновременно с това дружеството ще иска отстъпка от стойността на GGCU-та, които приема, иначе защо да го прави.

Има граждани, на които държавата ще плаща и данъчните им или други задължения са по-малки от GGCU-та, които ще получават годишно. Те ще се опитват да се оттърват от тях като ги продават с отстъпка на онези, които имат задължения към държавата, и на свой ред ще се стараят да се възползват като ги платят с GGCU, купени с отстъпка. Така последните ще спечелят от разликата, а първите ще губят от основния си доход.

Държавата, която ще прибегне до издаването на GGCU, за да покрие част от намаляването на приходите в евро, ще прибира всички емитирани от нея GGCU във вид на данъчни постъпления. Кой би искал да държи своите GGCU под дюшека и да плаща в евро?

Според закона на Gresham лошата валута измества от обръщение добрата, тъй като всички искат да плащат с първата и да спестяват втората.

По този начин приходите на държавата ще намаляват всеки месец и най-вече тези в евро, а тези в GGCU ще се увеличават. Вследствие на това всеки месец след първоначалното пускане в обръщение на паралелната валута държавната хазна ще е принудена да плаща по-голям процент от заплатите в GGCU, докато след няколко месеца стойността им ще спадне значително и на практика държавните приходи ще се сринат.

След няколко месеца ще установят, че свиването на покупателната стойност на заплати и пенсии, предизвикано от меморандумите, е по-малко в сравнение с GGCU-та от анти меморандумите.

Тогава правителството ще се изправи срещу гнева на обществото. Обикновено в подобни случаи гневът на най-фанатичните привърженици е по-силен от този на всички останали.

На пръв поглед GGCU изглежда «хитър» начин за намаляване на държавните разходи без номинално орязване на заплати и пенсии. На практика обаче в една нестабилна политическа обстановка, в страна, която е напълно изолирана от Европа и Запада, представлява голяма крачка към излизане от еврозоната.

Може би някои от членовете на правителството, които искат страната да напусне еврозоната, мислят, че въвеждането на GGCU ще представлява плавен преход към връщането на драхмата. За мнозинството в кабинета, което иска оставането в еврозоната, то е временно решение, докато завършат преговорите и икономическата дейност се завърне към по-нормални темпове.