Галерия

1

Гръцкото правителство и представителите на кредиторите са постигнали споразумение по отношение на провеждането на приватизации, твърдят източници в Атина, на които се позовават гръцки медии. В същото време двете страни спорят около това за какво ще бъдат използвани приходите от тях. Кабинетът на СИРИЗА иска те да бъдат използвани за „постигане на икономически растеж”, а кредиторите – за изплащането на част от външния дълг на Гърция.

В подновените в събота заседания на Брюкселската група, които се провеждат в Париж се очаква да бъдат обсъдени всички открити въпроси. По всичко изглежда обаче, че гръцката страна не желае пенсионната реформа да бъде една от тях и ще се опита да избегне дискусията, дори ако въпросът бъде поставен от представителите на кредиторите.

Правителствени източници в Атина отчитат напредък в преговорите. Гръцките преговарящи внесоха нови предложения като налагането на данък „луксозна ваканция”, които се очаква да бъдат обсъдени на извънредното телеконферентно заседание на EuroWorking Group в сряда. Решението за провеждането му е било взето в събота.

„Правителството е за честен, но не и болезнен компромис”, твърди Атина и настоява, че работи в полза на постигането на споразумение с кредиторите. Правителствени източници твърдят, че кабинетът разглежда сценариите за провеждане на референдум или предсрочни избори само при пълна безизходица в преговорите.

По думите им на заседанието на Брюкселската група в събота кредиторите са заявили, че първичният бюджетен излишък на Гърция през 2015 трябва да бъде в размер на 1,2 на сто от Брутния вътрешен продукт.

Според германските медии  на политическо ниво текат и тайни преговори. В тях се посочва, че президентът на ЕЦБ Марио Драги, директорът на МВФ Кристин Лагард, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и гръцкият премиер Алексис Ципрас провеждат непрекъснато телефонни разговори, които целят постигането на споразумение. Въпреки това обаче в Атина признават, че шансовете това да се случи на предстоящата среща на страните-членки на Еврозоната в Рига са нищожни.

В същото време гръцкият финансов министър Янис Варуфакис реагира остро на изявлението на австрийския си колега Ханс Георг Шелинг, който определи като недостатъчно сътрудничеството на Гърция с представителите на кредиторите. Според Шелинг Атина се опитва всячески да избегне да се ангажира за изпълнението на дадените обещания, както и че се оказва невъзможно за финансовите министри от Еврозоната да получат писмени данни за състоянието на гръцката икономика. Като пример той посочи заседанието на Eurogroup на 20 февруари, на което по думите му гърците са дали устни уверения, но не са искали да се подпишат под писмения им вариант.

В интервю за германския Der Standard Варуфакис определи изказването на Шелинг като „обидна лъжа” и допълни, че Атина е предоставила всички свързани с реформите и предложенията си документи.

Паралелно с това гръцкият финансов министър поднови предупреждението си, че ако Гърция излезе от Еврозоната, предаването на кризата в останалите страни-членки ще бъде неизбежно. В интервю за испанска телевизия, което бе излъчено снощи, той заяви: „Някои казват, че останалата Европа вече е изградила предпазен механизъм спрямо Гърция, както и че Европейската централна банка вече разполага с инструменти, които ще ѝ позволят да ампутира Гърция от останалата част на Еврозоната, ако това се окаже нужно, да обгори раната и да позволи на останалите страни-членки да продължат. Дълбоко се съмнявам, че това е така. Не само ще се отнася до Гърция, но и до която и да е друга страна-членка на Еврозоната”.

Изявленията на Варуфакис бяха заснети малко преди президентът на ЕЦБ Марио Драги да заяви, че Еврозоната вече разполага с по-добри механизми, отколкото в миналото, за да се справи с гръцката дългова криза. В допълнение предупреди, че ако ситуацията се влоши, тя няма да се поколебае да предприеме и неприлагани до момента мерки.

Мнението, че вероятен Grexit би предизвикал катастрофа както в Гърция, така и в останалите страни-членки на Еврозоната изрази и известният икономист и носител на Нобелова награда Пол Кругман. Той пристигна в Атина, където изнесе лекция на тема: „Европа: Какво следва?”, организирана от Института за изследвания и политическа стратегия за развитието и управлението (ADGI – INERPOST), който се ръководи от бившия министър и ПАСОК Герасимос Арсенис – съпруг на президента на Националната банка на Гърция Лука Кацели.

Изказването на Кругман в полза на оставането на Гърция в Еврозоната е отстъпление от предишната му категорична позиция, но той все пак застана твърдо зад думите си, че въвеждането на единната европейска валута е било погрешна стъпка, поради липсата на банков съюз и икономическа интеграция сред страните-членки на Еврозоната.

По думите му изискванията на кредиторите на Гърция са в грешната посока, тъй като приложената досега програма не е решила финансовия проблем на страната. Според Кругман твърдението, че гръцката икономика се нуждае от структурни реформи е „много съмнително”, понеже страната вече е провела много реформи в успешния, както го определи, процес към бюджетна консолидация.

Нобелистът обвини Европа във фетишизъм спрямо реформите и заяви, че Гърция се нуждае от смекчаване на мерките за бюджетни съкращения, реформи, където са действително нужни и запазване на позицията ѝ в Еврозоната. Според Кругман Евросистемата е тази, която се нуждае от дълбоки реформи, основната сред които е икономическата интеграция.