Галерия

1

Гърция ще направи всичко възможно, за да изиска от Германия да изплати задълженията си от времето на нацистката окупация, заяви премиерът Алексис Ципрас в парламента, в една реч, която косвено, но ясно свързваше въпроса с текущите разговори в Европа за решаването на финансовия проблем на страната.

„Искам да ви уверя, че гръцкото правителство ще работи неуморно и равнопоставено за намирането на решение на сложните проблеми, пред които е изправена Европа чрез диалог и в рамките на искрени преговори. Ще работи, за да изпълни всички свои ангажименти. Но в същото време ще работи за и за изпълнението на всички неизплатени към Гърция и гръцкия народ ангажименти. Както ние се ангажираме да изпълним задълженията, така трябва да направят същото и всички останали страни”, заяви Ципрас в речта си пред пленума на гръцкия парламент. Тема на заседанието бе възстановяването на Комисията за изискване на задълженията на Германия по предложение на председателя на парламента Зои Констандопулу.

Ципрас беше категоричен, че „моралът не може да се прилага избирателно” и продължи: „Изправени пред моралистичния тон, който надделя в обществения дебат в Европа през последните години, ние не избираме нито позицията на ученика, който навежда глава и поглед пред високомерното морално поучение, нито пък искаме да сме в позицията на моралисти, които клатят укорително пръста си към предполагаемия грешник и настояваме той да плати за прегрешенията си. Не даваме уроци по морал, но и не приемаме да ни се правят уроци по морал”.

Особено впечатление предизвика цитатът на Ципрас: „В последно време, когато слушам предизвикателните изявления в чужбина, ми идва на ум известната фраза от речта на Иисус: „Виждат острието в окото на брат си, но не и гредата в своето собствено око”.

Гръцкият премиер се позова и директно на Германия, като описа начина, по който са се развили събитията за нея след края на Втората световна война: „Въпреки престъпленията на Третия Райх Германия бе облагодетелствана – и правилно – с ред действия. Най-важните сред тях бяха отписването на част от дълга ѝ от Първата световна война в рамките на лондонското споразумение през 1953 и, разбира се, огромните суми, които бяха предоставени от Съюзниците за нейното възстановяване”.

Последвалите изявления на министъра на правосъдието Никос Параскевопулос се очаква да засилят още повече напрежението в така или иначе обтегнатите отношения на Атина с Берлин. Той посочи, че е готов да подпише нареждането за изпълнение на издаденото през 2000 г. решение на Върховния съд на тема изплащането на обезщетения на близките на жертвите на нацисткото насили в село Дистомо. То утвърди като окончателно решението на Многочленния районен съд в Ливадия от 1997, с което бяха отсъдени обезщетения в размер на 28 милиона евро.

В конкретното решение се предвиждат мерки като конфискация на германски активи в Гърция. „Смятам, че нареждането трябва да бъде издадено и аз съм готов да го направя”, посочи министърът и допълни: „За да бъде изпълнено решението на Върховния съд законодателството предвижда издаването на нареждане от министъра с оглед на това да се преценят и въпросите, свързани с международните отношения на страната в случай, че изпълнението на решението засяга интересите на други държави”.

Параскевопулос каза още, че не е съгласен с аргументите на предишните министри на правосъдието, които са отказали да издадат конкретното нареждане и призна, че съществуват юридически пречки за неговото изпълнение.

Ако правосъдният министър издаде нареждането, не е изключено да бъде конфискувана и сградата, в която се помещава Гьоте – институт, коментират гръцки медии.

Офанзивата на гръцкия кабинет срещу Германия продължи заместник-министърът на отбраната Костас Исихос, който информира пленума на парламента, че ведомството разполага с архив от документи, които доказват престъпните действия на нацистите в Гърция.

По думите му става дума за „400 000 страници от бележниците на германските окупатори, пълни с ценни данни”. Според Исихос документите са пристигнали в Атина от САЩ и съвсем скоро са били добавени към историческите архиви на гръцката армия.

Той каза, че в тях се описват незаконни археологически разкопки, сондажи, оползотворяване на находища на ценни метали на гръцка територия, разрушения и осквернявания на исторически паметници, както и разрушения на летища, пристанища, пътища, мостове и къщи.

По-рано министърът на вътрешните работи на Австрия Йохана Микл-Лайтнер отговори на заплахите на Панос Каменос, че ще позволи на нелегалните имигранти да заминат свободно за Западна Европа с думите: „Това са немислими и нечовешки залитания, които в действителност никой не може да вземе на сериозно. Време е гръцкото правителство да започне да се появява на централните страници на медиите с решения, а не с безумни заплахи”.

„Ако пък някой от гръцките управляващи смята тази заплаха за сериозна, правилата на Европейския съюз са ясни. Тези бежанци автоматично ще бъдат връщани в Гърция, а след това ще можем да издигнем и граници, което и ще направим”, предупреди категорично тя.