Галерия

1

Въпреки категоричните опровержения от страна на Атина, според германския финансов министър Волфганг Шойбле не е изключено в Гърция да бъде наложено ограничение на движението на капитали.

По време на дискусия с американския професор по икономика Кенет Рогоф , чието съдържание се помества днес в германското издание Die Zeit Шойбле оставил открита тази възможност с думите: „Пълната отговорност за вземането на решение за налагане на контрол върху движението на капиталите принадлежи на всяка страна-членка”. От своя страна Рогоф предложил Гърция да въведе мярката за срок от 5 или 10 години с цел да заздрави своята икономика.

По този начин обаче стойността на гръцкото евро ще бъде по-ниска от тази, която то ще има в страните от Западна Европа и според анализатори именно затова конкретната мярка предизвиква различни коментари.

Независимо от това дали ще бъде наложен контрол върху движението на капитали Волфганг Шойбле призовава гръцкото правителство да вземе решение относно бъдещето на страната в Еврозоната.

„Казахме, че ще ви помогнем, но икономиката ви трябва да стъпи на крака. Това е философията на спасителната програма. Новото гръцко правителство казва: „Искаме да запазим еврото, но повече не искаме програмата”. Тези две неща не могат да се случат едновременно”, подчертава германският финансов министър.  

В същото време високопоставени банкови източници твърдят, че ако гръцкото правителство се принуди да наложи контрол върху движението на капитали това ще означава, че международните кредитори на Гърция ще са показали на Атина изхода от Еврозоната.

Въпреки че са на мнение, че правителството си играе с огъня и повишава риска от инцидент, като не сключва споразумение с кредиторите, те смятат, че действията на Европейската централна банка до днес сочат, че тя ще изчака да има споразумение до последния момент.

Същите източници потвърждават, че решението за налагане на контрол върху движението на капитали се взема от министерството на финансите по предложение на Банката на Гърция, след като се прецени, че съществува директна опасност от срив на системата без предприемането на тези мерки.

За да се стигне обаче до този момент Европейската централна банка ще трябва да е прекъснала финансирането към гръцките банки от Евросистемата до такава степен, че изтичането на влоговете да е в състояние да предизвика техния фалит.

„Ако стигнем до налагането на ограничения в тегленето на пари в брой от банкоматите влоговете в евро в гръцките банки няма да имат същата стойност с влоговете в която и да е банка в останалите страни-членки на Еврозоната”, подчертава банков представител пред вестник „То вима”.

Той допълва, че в една такава ситуация гръцката икономика ще потъне в дълбока рецесия, която не е изключено да достигне до 10 на сто в рамките на една година.

При тези условия практическите затруднения за хилядите гръцки фирми, които внасят стоките си от чужбина ще бъдат огромни. „Когато на един пазар, който се крепи на вноса като гръцкия налагаш бюрократични процедури за едно обикновено плащане към доставчиците в чужбина резултатът ще бъде трагичен. Не става въпрос само за намаляване на търсенето, но и на предлагането на стоки”, твърдят анализатори.

По думите им размерите на гръцката икономика не предоставят възможности за лесни експериментирания, подобни на проведените в Кипър преди две години. Според тях не трябва да се подценява фактът, че за шест поредни години (2008 – 2013) Гърция се намираше в непрекъсната рецесия. При нов значителен спад на Брутния вътрешен продукт ще се създаде социално-икономическа среда, която няма да благоприятства връщането на еврото.

„Кредиторите знаят, че последствията от налагане на контрол върху движението на капитали са значителни, както и че след като искат да запазят Еврозоната непокътната те са тези, които ще платят цената на един такъв избор, от момента в който Гърция няма достъп до финансовите пазари”, подчертават гръцки банкови източници.

Затова и смятат, че ако нещата натежат в тази посока това няма да бъде начин да се осъществи  натиск спрямо гръцкото правителство, а за разрив. Тази според тях е и причината, поради която ЕЦБ все още не е поела риска да предприеме такива действия.

До момента Франкфурт осигурява необходимата за нормалното функциониране на гръцката банкова система ликвидност чрез Фонда за спешна ликвидност и без да променя режима на  залозите, които се гарантират от гръцката държава.

Според същите източници Марио Драги не променя тавана на финансиране на Гърция от ЕЦБ въпреки интензивния натиск, на който е подложен от по-критично настроените към Атина като управителя на германската централна банка.

Анализатори смятат, че това ще се случи в момента, в който той получи знак от политиците, че няма никакъв шанс да постигнат споразумение с гръцкото правителство.