Галерия

1

“Излизането ни от еврото, в момент, когато имаме дефицит, би ни изпратило в неолитната епоха... Да предположим, че премиерът обяви, че днес вечерта ще внесе в парламента спешен законопроект за създаването на нова национална валута... След 20 минути всички банкомати ще се изпразнят... Утре сутринта опашките пред банките ще са безкрайни и след час банките ще хлопнат кепенците. Икономиката ще се срути... Бедността ще нахлуе в 80% от домакинствата... Виновниците отново ще спечелят, а мнозинството ще кълне момента, когато беше обявено спирането на плащанията след меморандума”. 

Този анализ принадлежи на Янис Варуфакис и е публикуван в статия в Protagon през април 2011. Въпреки тези негови мрачни прогнози, след обявяването на референдума той пристъпи към радикални процедури, които биха поставили страната на еднопосочния път извън еврото. В интервю за британското списание New Statesman, по повод на отказа на Европейската централна банка да приеме гръцкото искане за увеличаване на финансирането от механизма за спешна ликвидност ELA на 28 юни, Варуфакис разкрива, че е предложил на затворена група от представители на правителството три действия в отговор на този отказ. Първо, издаването на бонове IOUs или съобщение, че такива бонове ще се издават, второ, план за едностранно орязване на гръцките облигации, собственост на Европейската централна банка, и трето, национализация на Банката на Гърция. 

Една такава реакция би направила оставането на Гърция в еврозоната на практика невъзможно. Според казаното от Варуфакис за New Statesman, един от представителите на правителството в тази затворена група е подкрепил предложението му. Според информациите, в тази група са влизали, освен него самия, и Янис Драгасакис, Георгиос Статакис, Евклидис Цакалотос, Никос Папас и Спирос Саяс. След като не получил мнозинство (4 срещу 2 гласа), Варуфакис постъпил към по-консервативното решение – издаване на законодателен акт за ограничаване на движението на капитали и за банкова ваканция. Но след една седмица, след победата на НЕ на референдума и малко, преди да бъде принуден да подаде оставка, той повтаря същите предложения. 

Според информации на вестник Катимерини, Варуфакис е бил информиран от съветниците си на 27 юни за последствията от налагането на капиталов контрол, за това какво би означавала национализацията на Банката на Гърция и връщането към национална валута. Обаче, на 28 юни, когато той представя съответното предложение, събеседниците му, особено Саяс, са реагирали остро. Те са сметнали, че планът за справяне с разрива с еврото е абсолютно недостатъчен. Според един от министрите, член на малката група осведомени за плана на Варуфакис, никой не го е подкрепил. 

Бившият министър казва за New Statesman, че в министерството е имало малка група, която от февруари се е занимавала с това какво трябва да се направи в случай на Grexit. Но според него едно нещо е това да се прави на ниво 4-5 души, и е абсолютно различно да се подготвя цялата страна за това. “За да се подготви страната, беше необходимо изпълнително решение, а то никога не беше взето”, казва Варуфакис. Както заяви приказливият бивш министър вчера за Real FM, групата Grexit е била създадена по указание на премиера и на Драгасакис на 29 януари. 
Проф. Джеймс Гълбрайт, близък съветник на Варуфакис, който казва, че е запознат с дейността на малката група, подготвяща Grexit, заявява за Катимерини, че не е имало действително планиране, а това са били само “мисли”.

Варуфакис казва в интервюто, че е обмислял вероятността за Grexit от първия си ден в министерството. С лекотата, с която говори за съдбата на страната, той признава, че не е бил сиурен, че правителството ще може да се справи с излизането от еврото. Това е изключително удобно обяснение за самия него: от една страна подчертава несъгласието си, от друга – планът му не е приложен и по този начин Гърция е избегнала връщане към неолитната епоха.

Междувременно, Андреас Ловердос поиска Варуфакис да бъде призован в парламентарната комисия за меморандумите.