Галерия

1

Датата, на която Гърция ще трябва да изплати заем в размер на почти 1,5 милиарда евро към Международния валутен фонд наближава и правителството в Атина е изправено пред огромното предизвикателство да събере тази сума. В противен случай страната ще предизвика кредитно събитие, въпреки че водещи министри в кабинета на СИРИЗА и Независимите гърци твърдят обратното.

Бивш представител на гръцките финансови институции заяви пред GRReporter, че кредитно събитие в рамките на Еврозоната не просто е възможно, но е изработен и оперативен план за действие при такъв случай.

Опасения изрази и бившият финансов министър Гикас Хардувелис в интервю за радио Real FM: „Обезпокоен съм от вероятността да бъде предизвикано кредитно събитие, понеже през март се очаква дефицит в размер на 2,4 милиарда евро. Ако партньорите не позволят на Гърция да емитира повече държавни облигации покриването на тази дупка ще е много трудно. Трябва да намерим други пари отнякъде и това ме притеснява особено много. Причината, поради която предишният кабинет настоя за тримесечно удължение на спасителната програма целеше именно да получи парите преди началото на март. Сега проблемът ни е точно в липсата на тези пари”.

От своя страна финансовият министър Янис Варуфакис заяви в интервю за Associated Press, че Атина ще изплати задълженията си към МВФ с думите: „Разбира се, че ще дадем предимство на плащанията към МВФ. Няма да станем първата държава, която няма да изпълни ангажиментите си към фонда. Ако е необходимо да се справим с тази ситуация сами, ще извадим мас и от мухите и ще се справим”.

Министърът не уточни какво точно има предвид с духовитата фраза „от мухата мас”, но няколко дни по-рано не изключи вероятността да бъде наложен извънреден данък на определени категории данъкоплатци. Към момента не е ясно каква ще бъде границата на доходите, от която ще започне неговото налагане.

По-рано днес председателят на Eurogroup Йерун Дайселблум отправи призив към Гърция да започне изпълнение на реформите и посочи, че в замяна на това тя ще може да получи част от следващият транш от спасителната програма в рамките на месеца. Гръцкият му колега Янис Варуфакис обаче отвърна негативно с думите: „Няма да вземе следващия транш, ако цената за него бъде продължаването на мрака, в който живеем сега”.

В интервю за радио Parapolitika той каза за пореден път, че днешното правителство е било избрано именно за да постави под съмнение логиката на „хранещата се от само себе си криза” и допълни: „Не искам да продължим да прилагаме рецесионните мерки”.

Гръцкият финансов министър отбеляза: „Това, което ни казват, не е „приложете мерките или няма да получите транша”. Договорихме се, че ще приложим мерките, предложени от нас, след което ще бъдем оценени според това”.

Варуфакис остави открита възможността и за увеличение на ДДС, отново без да конкретизира кои ще бъдат категориите стоки, които ще бъдат засегнати. Колоритният министър се задоволи да отговори само с думите, че ще намери някой много „ограничен откъм потребление” продукт и няма да засегне основни стоки в потребителската кошница. Той отново се изказа съвсем общо относно вероятността от налагане на извънреден данък. „Ако има такъв, той ще засегне онези социални слоеве, които не плащат данъци, въпреки че имат възможност да го правят”.

Ако се съди от изказванията на неговия съпартиец и колега в парламента Янис Балафас обаче истината е различна. В интервю за сутрешния блок на телевизия Skai той заяви, че е „изключително вероятно” правителството да наложи извънредни данъци на алкохолните напитки и тютюневите изделия.

Междувременно Международният валутен фонд представи доклад, според който изявленията на членовете на новото гръцко правителство за борба с укриването на данъци и напълване на държавните каси от тях са нереални. Въпреки препоръките на експертите, в Гърция са били приложени много малко мерки в тази насока след месец май 2014 и това според тях се дължи на политически намеси предвид очакваните избори.

От МВФ смятат, че гръцките институции в актуалното си състояние не могат да приложат повече реформи в посока независимост на данъчното управление, най-вече, защото „смисълът на неговата автономност е съвсем чужд на гръцката управленческа традиция”.