Галерия

1

Първите липси от вносни продукти и първични суровини на гръцкия пазар са вече факт, пише в днешния си брой гръцкият всекидневник Катимерини. Те са резултатът от неспособността на гръцките компании да предплащат, и то в брой, цялостната стойност на поръчките си. Това изискване на чуждестранните доставчици възникна отново в средата на декември 2014, когато стана ясно, че Гърция върви към предсрочни избори. Сега то не просто продължава, но става все по-категорично и причините за това са две: от една страна продължителните преговори между гръцкото правителство и кредиторите и от друга – постепенната загуба на ликвидност на гръцката икономика. Немалко бизнесмени твърдят, че днешната ситуация на пазара е по-тежка дори от тази през 2012.

В изявления пред изданието играчи на гръцкия пазар посочват, че вече се наблюдават липси на механично оборудване и техника, както и на по-луксозни стоки, като например някои известни марки белгийска бира. Затруднения се отчитат и във вноса на химически продукти, както под формата на първични суровини, така и като крайни продукти и това предизвиква проблеми в производството на торове и пестициди.

Според публикацията чуждестранните доставчици не улесняват с плащанията дори и добрите си клиенти и това създава негативен ефект и в други отрасли. „Много туристически обекти, които искаха да възобновят своето оборудване в очакване на предстоящия туристически сезон имат много сериозен проблем, защото не могат да го направят”, казва Йоанис Папагеоргакис, председател на Асоциацията на търговските представители и дистрибутори в Атина.

Председателят на Търговско-промишлената палата в Пирея Василис Коркидис твърди, че изискването за предплащане на поръчките не е „каприз” на доставчиците от конкретна държава. Най-сериозни са проблемите в сделките с германски, датски, швейцарски, а вече и с американски компании. За разлика от тях, поне засега китайските доставчици не пристискат толкова клиентите си.

Гръцките компании, които внасят стоки от чужбина имат проблеми, дори когато чуждестранните доставчици приемат гаранционните им писма. Това се дължи на факта, че в резултат на намаляването на влоговете на компаниите и тежкото финансово състояние на много от тях (предимно средни по размер фирми), банките са намалили броя на гаранционните писма до около 30 – 40 на сто. Не са малко и случаите, в които доставчиците приемат гаранционните писма, само ако те са издадени от чуждестранни банки.

Василис Коркидис смята, че след спирането на търговските кредити ще са нужни около 4-5 милиарда евро в брой, за да могат да продължат доставките. Ако пък ситуацията в страната продължи да е същата през следващите 4 месеца ще трябва да се очаква увеличение на цените на индустриалните стоки, горивата, хранителните продукти и лекарствата. Това ще е резултат не само на намаленото предлагане, но и на факта, че невъзможността за издаване на гаранционни писма ще принуди гръцките компании да раздробят поръчките си на по-малки суми и това ще увеличи транспортните разходи.

Подобен развой на нещата ще предизвика и неравностойна борба между гръцките и мултинационалните компании, тъй като те се финансират от компаниите майки в чужбина.