Галерия

1

Като бизнес среда България е много по-развита, отколкото Гърция, по отношение на премахването на доста бюрократични пречки. Фирма в България може да се открие в рамките на 10-15 дни, докато в Гърция можеш да се мъчиш 3 месеца, 6 месеца... В България, като се гласува един закон, той се изпълнява. В Гърция половината от законите никога не влизат в употреба, а другата половина започват да се спазват след обществен натиск. Какво ще стане ако не внеса ДДС на 15-то число в България? Данъчните ще ми запорират банковите сметки. И това е много правилно. В Гърция има компании, които дължат ДДС за 6 месеца, за 3 години. Има фирми, които не плащат данъци.

В България са много благоприятни условията, за да дойде един грък и да развие бизнес. Но с едно условие. България не е тази, която беше преди 15 години. Има една гръцка поговорка, в която се казва "да продаваш водорасли, все едно са копринени конци". Мина времето, в което идваше един гръцки бизнесмен в България и с малък начален капитал можеше да започне бизнес, като продаваше свое ноу-хау. В момента в България има невероятни кадри! Младите хора, които боравят отлично с компютри, със системи за управление, високо квалифицирани са, придобили са знания от чужбина и са с дълбоки знания.

Освен това, не може буквално да се пренесе един бизнес от Гърция, като стил и като начин на управление в България, дори и този бизнес тук да не е развит. Гръцките бизнесмени подценяват условията тук и смятат, че опитът им от последните 50 години, още от бащите и дядовците им, ще им помогне в България. Условията в момента в Гърция са трудни и те смятат, че щом там се справят, ще могат и в България. Но без да се вземат под внимание спецификите на държавата, в която идваш да правиш бизнес, и да се съобразиш с манталитета на българина, това няма как да се случи успешно. Ще ви дам един пример: моят бизнес е свързан с продажбата на суровини за сладкарството и хлебарството. Влагам много усилия в него и се стремя да го правя все по-добре. От 5 години събирам информация и материали за развитието на сладкарството в България, Гърция и региона. В течение на моето проучване открих, че в началото на миналия век, сладкарството в България е било много повече повлияно от централноевропейското сладкарство, от Австрия, от Германия и от Франция, отколкото от гръцкото или  турското сладкарство. Откривам десетки българи сладкари от Бургас, от Варна, от Стара Загора, от София, които са участвали и са взели медали в Австрия за направата на сладкиши, кроасани и такъв тип изделия от многолистно тесто. В този смисъл, България е имала своята традиция, която не бива да се подценява и да се учат българите на сладкарство, все едно никога не са имали такова в миналото.  Убеден съм, че в началото на миналия век гръцкото сладкарство не е било повлияно от централноевропейското. Търся материали за същия период от време и за момента намирам много малко.

В следващите 50 години, в периода на социализма, сладкарството в България не взема предвид тенденциите в Европа. Със заповед оформиха 4-5 рецепти, които ги наложиха под влияние на руското сладкарство. В последните 20 години,  се опитваме да отразим в България, това, което се случва в цяла Европа като тенденции в съвременното сладкарство.

Но не е толкова интересно това, което се случва в българското сладкарство, а в хлебарството. Хлябът в България е убит! Какво значи истински хляб? Истински хляб означава много качествено брашно, а не фуражно брашно. Второ, процедура и технология за използване на закваска, а не само мая. Това означава връщане към рецептите на бабите ни. Производството на хляб трябва да се върне към занаятчийските си корени. Ако попитате случаен потребител, който влиза в квартална хлебопекарна защо се реди на опашка, той ще ви каже "Мирише на хляб.". Идват деца, а от децата учиш истината. Питам ги, защо ти харесва този хляб и те отговарят: "Защото не ми се залепва като го ям". Проблем са и мазнините, които се ползват. Има хубави мазнини в България, както вносни, така и български, но рядко се ползват от професионалистите.  

Често чувам от производителите на хляб: "на българина му дай нещо да хапне..." Потребителите не са глупави. Сетивата на българския потребител не са по-лоши от тия на гръцкия или на който и да било друг европейски потребител. Той има права и има същите права, които има и немецът - спрямо храната, спрямо природата, правото на работа и така нататък. Трябва да се оформят проекти за появата на хлебопекарни във всеки квартал в страната. В Гърция производителите на хляб, чиято организация е много силна, успяха да лобират и да се приеме закон, който да определя какво е хляб и какво е "хлебно изделие". Хляб, според гръцкия закон, се нарича изделието, което се меси, ферментира, пече и се продава на едно и също място. Всяко друго, което се прави и се пренася на друго място, за да се продаде, няма право да се нарича хляб а се нарича "хлебоподобие", в свободен превод. Това е индустриалният хляб. Нека има индустриален хляб, той има своите предимства - евтин е, опакован е.  Истинският хляб обаче, този който мирише на хляб, носи печата на майстора, който го е направил. И като си го купува човек, хлебарят ще го поздрави, ще му разкаже нещо за хляба, за вкуса му и на какво се дължи. Това е връзката на човек с човек, връзка на човека с природа. Ние на Балканите не трябва да забравяме общуването помежду си и общуването с природата.

Интересувам се коя е любимата му българска рецепта и коя е любимата му гръцка рецепта?

- Неповторимите български колбаси, неповторими в цяла Европа! Луканка, бански старец, суджук. Намирам домашно направени колбаси. Има и производители, които харесвам.

Любител съм на сирената. Българското сирене е много хубаво, то има място сред световните сирена. Често се събираме приятели и поставям българско сирене наред с френски и гръцки сирена. Българското се отличава с аромат и вкусови качества.