Галерия

1

Казвам му, че за мен е изненада това признание за колбасите, за сирената, дори и за бизнес средата. Постоянно слушам как всички се оплакват от ниското качество, от липсата ни на самочувствие да защитим родните си продукти, от лошата бизнес среда в България. Янис се усмихва и казва, че на повечето хора им липсва друга, външна гледна точка. А липсва, защото не се познаваме.

- Любимото ми гръцко ястие е гръцката мусака.- продължава Янис. - Когато каним гости вкъщи, Дионисия, съпругата ми, прави мусака. Имахме случай, на наш приятел българин, толкова да му се услади, че изяде цяла тава. После се е наложило да викат линейка. Тайната на тази вкусна мусака е в традиционни начин на направа от моята съпруга. Предходния ден запържва в зехтин,  картофите  и патладжаните за мусаката и ги оставя да изпуснат мазнината, на следващия ден добавя каймата и другите съставки, залива с яйчен крем "Бешамел" и пече.

Любопитен съм за традиционните балкански десерти, преди да дойде европейското сладкарство на Балканите, които не са повлияни от турските и източните десерти.

- Преди това е имало различни плодови сладка. Както и домашни сладкиши от вида на козунаците. Те са се появили от нуждата на човека да превърне традиционни съставки като брашно, яйца и масло в сладкиш, който да носи наслада след основното ястие. Но истинското сладкарство се появява в Европа, в европейските дворове. Пандишпан, покрит с крем и плодове. Французите го развиват до висота, така че днес един френски сладкар да получава по-висока заплата, само защото представлява френското сладкарство.

Заговаряме за хобита. Казвам му, че съм прочел в интернет, че освен почитател на поезията, той се интересува от направата на колажи и от изобразително изкуство.

- Така ли пише за мен в интернет? - изненадва се моя събеседник. -Да, имам такиви занимания но през последните години се явиха и други! Ще се радвам да дойдете и да видите с очите си, новото ми занимание, което се роди през последните 8 години. Аз и съпругата ми реставрирахме триетажна стара , българска къща със сто-годишна история. Хобито ми е да вземам стари мебели, домашни пособия и инструменти и да ги реставрирам. Интересувам се предметите да имат история, да са стари, но да не са скъпи. Не искам да са от антиквариат. Приятели от Гърция и от България ми носят предмети от техните дядовци, които да реставрирам. След 8 години събрахме мебелите от къщата на прадядовците на моята съпруга, от Пелопонес, от моите прадядовци, които са живеели в Мала Азия, и от много мои български и гръцки приятели. Събрали сме плочи и материали от няколко стари къщи, килими, направени от бабите на наши приятели. Донесох вертикален килимарски стан, на който баба ми е тъкала още в Мала Азия. Влизаш в тази къща и виждаш аурата на Балканите, за която говорихме. Събрана в лампите, които светят, в мебелите, в килимите, в атмосферата. Това е основното ми хоби, в тази къща, в която отразих слабостта ми към изкуството, към естетиката и към нашето минало и нашите корени. Кания всеки читател на тази статия в тази къща, носейки нещо от прадядовчите му, което не му трябва, срещу .... порция мусака...

През целия разговор Янис Лиолиос не спря да вади албуми, книги и брошури, свързани с поезия, култура и бизнес. Подари ми две книги и щях да си тръгна и с трета, но се оказа, че му е останала последна бройка. Янис е пример за човек, който живее над тесните граници и стари предразсъдъци. Успява да види предимствата на България през погледа на чужденеца. Смята, че българите имат смелостта да експериментират в политиката и да се разделят със статуквото. Направил е много, за да има повече мостове, на които да се срещаме и да търсим своя код, своя език, на който да се разбираме.