Галерия

1

Убедителната победа на радикалната левица СИРИЗА на предсрочните парламентарни избори не изненада никого. Това, което все още не е ясно е дали партията ще успее да сформира самостоятелен кабинет, както и каква ще бъде тактиката им спрямо кредиторите на Гърция.

Според известния български журналист и познавач на Гърция Иван Гарелов предизборната кампания е протекла по съвсем различен начин от предишните и това показва промяна в поведението на гръцките избиратели.

В интервю за GRReporter той посочи, че победата на СИРИЗА е един от най-значимите моменти за Гърция и определи нейния лидер Алексис Ципрас като блестящ и харизматичен политик.  

Г-н Гарелов, как си обяснявате толкова категоричната изборна победа на СИРИЗА?

Тя наистина надхвърля дори предварителните прогнози. Аз си я обяснявам с това, че имаше едно много мощно движение към тази партия. То повлече със себе си много хора, които са се колебаели, но това не означава, че тези настроения са трайни.

Като цяло забелязвам една мобилност между отделните традиционни партии. Вече не съществуват старите твърди партийни ядра. Доколко това показва светли хоризонти пред СИРИЗА ще се види тепърва, защото резултатът се очакваше. Неизвестните започват от утре. Тежко на победителите.

Как преценявате лидерските качества на Алексис Ципрас?

Като политик той е блестящ, харизматичен. Това е безспорно. Аз мисля, че голяма част от успеха на тази партия се дължи на неговите лични качества. Той не само е чаровен, но и много умен.

Забелязах, че през последните няколко седмици той избягваше да говори за всякакви крайни действия, които биха могли да отблъснат някои от колебаещите се избиратели.

Разбира се, практическият опит като държавник при него е нулев. Всичко това предстои тепърва да си проличи. Много се притеснявам за предстоящите два месеца за Гърция, тъй като ако правителството на СИРИЗА е самостоятелно, то ще започне много тежки преговори с кредиторите на страната. Много ще зависи от поведението на останалите партии. Според мен те трябва да подкрепят правителството, което и да е то, в тези преговори с цел да успее да постигне по-добри условия за Гърция. След това нека се карат, да си разпределят местата и всичко останало.

Казахте, че тези избори Ви напомнят изборите през 1974. По какво си приличат?

Напомнят ми ги с големия интерес. С това, че всички очакваха нещо ново. Защото след седем години военна хунта това бяха първите свободни демократични избори.

Между другото, тогава очакванията бяха за по-силно представяне на левицата. Но видяхме, че умерената десница в лицето на Константинос Караманлис успя да спечели изборите. Може би на вота повлия тогавашният лозунг „Караманлис или танкове”. Хората се страхуваха, че ако гласуват за комунистите, това може да означава нова гражданска война. И затова предпочетоха по-разумния подход. В същото време не можем да отречем, че тогава Караманлис легализира Комунистическата партия.

Спомням си, че в нощта на изборите аз бях при Алекос Панагулис, който е национален герой в Гърция заедно с Ориана Фалачи – известната италианска журналистка и негова приятелка. Панагулис едва влезе в парламента и тогава Фалачи ми каза една знаменителна фраза: „Когато падне една диктатура на власт не идват непременно онези, които са се борили най-много срещу нея”.

Вие прекарахте цяла седмица в Атина. Какви са впечатленията Ви от предизборната кампания?

Независимо от критичния им характер, аз смятам, че изборите и цялата предизборна кампания преминаха много спокойно. При тези темпераментни и патетични хора, каквито са гърците, този път нямаше коли с надути клаксони, не всички партии проведоха митинги на открито, а тези, които се проведоха бяха много по-малки, с по-нисък тон. Това означава, че хората повече мислят, отколкото се поддават на страстите си и това ме изненада много приятно. Това е европейско поведение.

За мен много вълнуващо беше, че се запознах и снимах много подробно известната тук българка – синдикалистката Костадинка Кунева, която вече е евродепутат.

Отразявате гръцката действителност от години? Кое е най-вълнуващото събитие, на което сте бил свидетел?

Моментите са три. За мен изборите през 1974 остават най-важният от тях, защото падна военната хунта и всички гърци искаха свобода.

Идването на ПАСОК на власт през 1981 също отбеляза някаква промяна. Андреас Папандреу  излизаше с много леви лозунги. Струва ми се, че всеки, който иска да спечели изборите в Гърция трябва да използва леви лозунги. Разбира се, малка част от това, което обещаваше беше изпълнено, защото се отнасяше до външната политика на страната. Но във всички случаи беше промяна, защото десницата за пръв път отстъпи място на една друга буржоазна партия, която беше по-ляво ориентирана.

Третият момент са днешните избори. Явно, че гръцкият народ доста тежко изживяваше тези ограничения и затова взема такова смело решение. Дано е в негова полза.