Галерия

1

Решението на Европейската централна банка да преустанови осребряването на гръцките държавни облигации от 11 февруари, което много анализатори представят образно като „спиране на кранчето на ликвидността към Атина” разтревожи всички освен новия гръцки кабинет и неговите поддръжници.

След успокоителното съобщение на министерството на финансите, според което „решението в никакъв случай не отразява негативни последствия за банковия сектор на страната”, от канцеларията на гръцкия премиер го определиха като средство за „политически натиск” за ускоряването на процедурите около сключването на споразумение между Атина и кредиторите.

Правителствени източници подчертават, че гръцката банкова система е абсолютно защитена, както и че ликвидността на банките е подсигурена от фонда Emergency Liquidity Assistance.

Водещи гръцки анализатори обаче не споделят това мнение. В коментар за GRReporter журналистът и икономически анализатор Костас Ступас посочи:

„Решението на Европейската централна банка е предупредителен изстрел към новото правителство и Гърция, че ако не приложи спасителната програма, тоест меморандума, както сме свикнали да го наричаме, ще последва проблем с банките и тяхната ликвидност.

Възможностите на Гърция да преговаря се ограничиха драматично. Тя може да избере между това да приеме да изпълни една почти идентична с досегашната програма или да напусне Еврозоната в условия на хаос.

Вероятността Еврозоната, Европейската централна банка и Международният валутен фонд да отстъпят е много малка, тъй като гръцкият държавен дълг вече няма да засегне международните пазари, след като облигациите вече не са притежание на частни инвеститори, а на държави, ЕБЦ и МВФ.

Вероятността от дестабилизация на Гърция ще засегне както целия регион на Източното Средиземноморие, така и региона на Балканите”.

В профила си в социалната мрежа Facebook бизнес консултантът и бивш преподавател в Колумбийския университет в Ню Йорк Георгиос Прокопакис представи следния анализ:

„1. Докато часовете  текат (не дните или времето изобщо, а часовете) и правителството не представя едно съобразено с изискванията на ситуацията рамково предложение, толкова намалява броят на нещата, които ще могат да бъдат спасени до срещата на върха на Европейския съюз на 12 февруари.

2. Не е възможно да бъде представено в Европа каквото и да е предложение с претенции за надеждност от управляваща с крайнодесни коалиция.

3. „Платформата Варуфакис”, която се предполага, че Ципрас е приел в цялостта й вече измина „житейския” си път. Варуфакис или трябва да подкрепи някаква друга политика (къде ли биха могли да я намерят?!), или да бъде отстранен от правителството.

4. От момента, в който бе обявено решението на Европейската централна банка най-важният играч в страната е управителят на Банката на Гърция. Неговата независимост трябва да бъде опазена на всяка цена. Той в никакъв случай не трябва да отстъпи пред изискванията на една ирационална политика.

5. Опозицията трябва да бъде в готовност и без глупави фрази от типа на „казвах ви аз” да подкрепи вероятна промяна в политиката на правителството. Европейската опозиция не може да включва носители на крайнодесен популизъм. От Нова демокрация трябва да бъдат готови да се отърват или да изоставят Самарас, Воридис и други подобни. От ПАСОК трябва да бъдат готови да се отърват или да изоставят Венизелос. Вече е време Потами да разбере, че трябва да се занимава и с политика.

6. Инспирираните от авторитаризма комисии в подкрепа на правителството трябва да бъдат изолирани. Дори и да сме пред прага на катастрофа, не е необходимо да подготвим фашизма предварително.

7. Спасението, както и европейската насоченост на страната преминават през еднопосочния път на последното оценяване на хода на програмата за финансова подкрепа. Нещата, които трябва да се направят са ясни. Някои от мерките са доста тежки, но някои други се погрижиха за да станат такива. Г-н Ципрас може да прояви зрялост и да промени курса (виж т.5). Ако не иска да го направи, изборите пред него са два: а) да се оттегли и да даде мястото си на някой друг, който иска да спечели партидата в полза на оставането на Гърция в Еврозоната, б) драхма – шумът, който се чува е от двигателите на хеликоптера. Изборът за провеждане на референдум, освен признание за политически неуспех, е една сигурна формула за тотална разруха. Докато дойде времето да се проведе вече няма да съществува тема, по която да се вземе решение”.

В същото време международните медии представят събитията с драматичен тон. Френският всекидневник Le Figaro описва решението на Европейската централна банка като тежък удар срещу гръцките банки и държава. Според публикацията този матов ход на ЕЦБ е драстична мярка, която цели да принуди гръцкото правителство да преговаря със своите европейски партньори.

В статия със заглавие „Гръцките банкови акции падат след хода на ЕБЦ за ликвидността” икономическото издание Financial Times пише, че главният гръцки фондов пазар е реагирал рязко, като цените на банковите акции са спаднали с 25 – 30 на сто.

„Крах на атинската борса” е заглавието на основната статия в германското издание Handelsblatt, в която се посочва, че на гръцкия фондов пазар цари паника.

Останалите заглавия в европейския печат са: