Галерия

1

В статия за вестник Катимерини бившият финансов министър на Гърция обвинява правителството, че го е пренебрегвало, а кредиторите – че единствената им цел е била капитулацията на Гърция.

Идващите избори са в резултат на нашия провал на полето на преговорите, който доведе до разрив в управляващата партия. Гражданите търсят от нас, които сме били там, отговор на въпроса:

„Защо се провалихте?”

Сега не е моментът за цялостна оценка. Но си заслужава кратко описание: 1. На целта, която си поставихме, 2. На средствата, които избрахме, и 3. На грешките, които направихме в използването на средствата за постигане на целта.

Нашата цел. В програмната декларация бях казал: „Целта е замяна на меморандумите, които възпроизвеждат кризата на дълга и рецесията, с нов Договор между Гърция и Европа, основан на „терапевтичната” последователност: първо, на конкретна форма на преструктуриране на дълга, след това, ниски първични бюджетни излишъци (максимум 2% от БВП), и накрая, дълбоки реформи (които са свързани с висока доходност)”.

Нашите средства. Нашите „средства” бяха желанието за отстъпки (напр. приватизацията), както и готовността за разрив, ако тройката настоява за провалилата се програма.

Какво означаваше разривът за нас? Не означаваше заплаха за излизане от еврозоната! Означаваше три реакции на агресивните действия на кредиторите:

а. отлагане на плащанията към МВФ – ако кредиторите намаляха ликвидността на страната по време на преговорите.

б. преместване в бъдеще на плащанията на облигациите, притежавани от Европейската централна банка в рамките на програмата SMP – ако тя настояваше за затваряне на банките.

в. Вкарване в действие на паралелна система за плащания в евро (виж моята статия във Financial Times от 28 юли) – ако кредиторите забавеха договора, за да ни накарат да капитулираме.

Неуспехите ни. Ние, които участвахме в преговорите, дадохме най-доброто от себе си. Няма да разберем никога обаче дали провалът ни беше предрешен, тъй като неуспехите ни бяха важни.

Ето най-важните от тях:

1. Решението на Eurogroup от 20 февруари замести меморандума със списък от реформи, които Гърция предложи. Но по време на конферентния разговор на 24 февруари Московиси, Драги и Лагард нарушиха буквата и духа на това решение и настояха, че то не отменя ангажиментите на меморандума. Възраженията ми не бяха достатъчни. Беше грешка, че въпреки тяхната крачка назад, подписах искането за удължаване на кредитното споразумение.

2. В началото на март Европейската централна банка наруши (устното си) обещание за връщане на ликвидността към нивата от февруари след удължаването на споразумението. Успоредно с това, през целия март тройката отхвърляше постепенното прилагане на реформите, като губеше време и изискваше цялостно отстъпление от наша страна. През април бях упълномощен два пъти да обявя на МВФ, че няма да преведем вноските по дълга. И двата пъти, въпреки възраженията ми, в крайна сметка беше решено да бъдат преведени. (Когато Давид заплашва Голиат и след това отстъпва, доверието в него се изпарява).

3. В края на април нашата страна прие, без мое знание, пореден режим на икономии и постави като средносрочна цел първичен бюджетен излишък от 3,5% от БВП. Когато попитах „Защо?”, отговорът беше: „Даваме излишъка, за да получим преструктуриране на дълга”. Моят отговор беше: „Да приемеш толкова голям излишък е като да приемеш, че дългът ти е устойчив, тогава защо да ти дават преструктуриране на дълга? А ако си отстъпил по въпроса за строгите икономии и дълга, защо да ти дават каквото и да било?

4. Международните медии твърдяха, че нямаме план за възстановяване на гръцката икономика – наш план, убедителен, анти-меморандум. С помощта на хора от много министерства, в министерството на финансите го съставихме. Крайният текст го написахме с Джеф Сакс, с приноса на бившите министри на финансите на САЩ и на Великобритания Лари Съмърс и Норман Ламонт. Правителството обаче сметна,че тройката ще приеме този анти-меморандум като casus belli и ме принуди да го представя като предварителен план на Министерството на финансите, който няма правителствена подкрепа. Беше изгубена златна възможност да се види разликата между един разумен, умерен и надежден план за Гърция и упорството на тройката за нейната безизходна програма.

5. През юни стана ясно, че поредицата от нелогични отстъпки от наша страна поражда непрекъснато нови неприемливи искания. Капитулацията ни беше станала единствената цел на кредиторите, сигурни, че няма да пристъпим към ответни мерки. Макар че се бяхме договорили, че трябва да сме готови да продължим строгите преговори дори и при затворени банки, и да задействаме съответно планове Б и В, споменати по-горе (иначе за какво беше референдумът?), когато Eurogroup и Европейската централна банка действително пристъпиха към затварянето им, правителството реши да действаме „по взаимно съгласие”.

Никой не знае дали щеше да има достойно споразумение без нашите провали. Но е сигурно, че нямаме право да гледаме в очите 62% от гръцкия народ, който ни се довери с „НЕ”, и да му казваме, че не е можело да се направи нищо по-добро.