Галерия

1

Точно преди година радикалната левица СИРИЗА спечели парламентарните избори в Гърция с убедителна победа над основния си опонент Нова демокрация. Партията дойде на власт с обещанията, че ще анулира подписаните с кредиторите меморандуми, ще премахне имотния данък, ще върне на работа всички съкратени държавни служители, ще възстанови държавната телевизия ЕРТ във вида отпреди закриването ѝ през юни 2013 и преди всичко – че ще прекъсне „спиралата на бюджетните съкращения в Гърция” чрез успешния край на преговорите за намаляването на държавния дълг.

Първоначалната еуфория на голяма част от традиционните привърженици на СИРИЗА за осъществяването на изконната им мечта – Гърция да се управлява от Левицата бе помрачена доста бързо, след като Алексис Ципрас избра за коалиционен партньор Панос Каменос  и популистката му партия „Независими гърци”, която често се определя като крайнодясна. Последваха продължителни преговори с кредиторите, които завършиха с подписването на третата спасителна програма при далеч по-негативни за Гърция условия. Междувременно в страната бе наложен капиталов контрол, който се изправи като бариера пред така или иначе задъхващата се икономика.

Въпреки очевидно неуспешния край на преговорите и метаморфозата на правителството, което се ангажира да изпълни задължения, срещу които се бореше докато беше в опозиция, СИРИЗА отново успя да спечели на вторите парламентарни избори през септември 2015.

Четири месеца по-късно преговорите с кредиторите относно първия мониторинг за изпълнението на програмата все още е под въпрос, социалните реакции срещу решенията на кабинета растат, икономиката се задъхва, местните компании се изнасят, а интересът от страна на чуждестранни фирми да инвестират е почти нулев.

За причините за задълбочаването на кризата в Гърция през последната година GRReporter разговаря с гръцкия журналист и икономически коментатор Костас Ступас.

Г-н Ступас, как се отрази на гръцката икономика едногодишното управление на СИРИЗА и Независимите гърци?

Последствията са вече измерими. Едно от тях е изтеглянето на около 40 милиарда евро от вложенията в банките. Отделно от това те загубиха няколко десетки милиарда евро и затова се наложи да бъдат рекапитализирани при много негативни условия за старите им акционери. Това се случи с цени на банковите акции, които бяха много близо до нулата.

В реалната икономика се създаде лоша обстановка, която се изразява в оттеглянето на хиляди фирми и десетки хиляди гърци, предимно високо квалифицирани специалисти в чужбина. За мен „бягството” на способните и продуктивни гърци е най-лошото последствие в дългосрочен план. Това важи и за фирмите, защото те предоставят работни места, генерират приходи и богатство във всяко общество и потенциално биха могли да изведат дадена страна от кризата. Колкото продължава напускането на фирми, кризата в Гърция ще се задълбочава.

Много фирми вече напуснаха страната. Това все още не е видимо, но смятам, че през следващите месеци картината ще се изясни още повече, особено след увеличението на данъците и осигурителните вноски.

Една година след началото на управлението на страната от правителството на Левицата констатираме сриване на всичко, което твърдеше то преди да поеме властта. Правителството не прави повечето от нещата, които беше обещало, а почти обратните на тях. Този факт бележи края на тази концепция и края на конфронтацията за и против меморандумите (спасителните програми – б.а.), която монополизира политическия живот в Гърция през последните години.

Смятате ли, че настъпи някаква промяна в икономическата политика на правителството след смяната на министъра на финансите?

Не. През първите 6 месеца на правителството не беше налична никаква икономическа политика. И смятам, че предимството, което предостави на СИРИЗА победа и на вторите парламентарни избори през септември беше спирането на събирането на данъци и такси от страна на държавата. Чрез възможността за разсрочено изплащане на данъчните задължения със 100 вноски събирането на данък „общ доход” започна след октомври. Домакинствата усетиха едно облекчение от тежката данъчна политика, която прилагаше и предишното правителство. Това бе прието като позитивен развой и бе създадено усещане за умерена еуфория, което даде и втората победа на СИРИЗА.

След октомври обаче държавата отново започна да „бърка” в джобовете на домакинствата и това промени общия климат. Промяната личи както в резултатите на проучванията за обществените нагласи, така и в „кипенето”, което започна сред обществото. Тя ще придобие още по-отчетливи измерения много скоро, когато данъците ще бъдат увеличени още повече и гражданите ще трябва да ги платят, въпреки че те ще бъдат непосилни за повечето от тях.

Очевидно има изостряне между Гърция и нейните кредитори. До каква степен то се дължи на правителството и до каква – на кредиторите?

Мисля, че през последните години позицията на кредиторите към Гърция е непроменливо твърда. Те не са отстъпчиви. В случая с Гърция се озоваха в бъркотия от противоречиви и взаимно отхвърлящи се политики, които водят до безизходица. Всъщност това е свързано отчасти и с кредиторите, тъй като те нямаха приложим и продуктивен за Гърция план за действие. Но основният проблем е, че какъвто и план да бе изготвен за страната, той не беше приложен от никое от гръцките правителства. Единственото, което бе приложено бяха хоризонталните орязвания на заплати и пенсии, в резултат на които икономиката затъва все повече.