Галерия

1

Любов Панайотова е директор на Фондация Европейски Институт. Завършила е магистърска програма по Електронно инженерство, специализирала е Ефективен мениджмънт и администрация и притежава диплома по Финансов Мениджмънт. Занимава се с различни страни на международните дейности и процеса на присъединяването на България към ЕС. Тя участва в преговорите за Централното европейско споразумение за свободна търговия, Европейската зона за свободна търговия и много двустранни споразумения за търговски инвестиции. С Любов Панайотова Разговаря Полина Спартянова.
    Защо премиерът Алексис Ципрас и финансовият министър Янис Варуфакис предизвикват толкова много коментари и реакции с поведението си и външния си вид?
    Малко ми е трудно да кажа за външния вид. Това е може би желанието на един професор с крайно либерални възгледи да наложи малко по-различен стил на поведение в един съвет, за когото се говори, че е един от най-консервативните. Eurogroup общо взето е най-традиционният съвет, където се събират хора с много голям финансов опит и с определени идеи. Ненапразно това е съветът, който в кулоарите в Брюксел се нарича клуб, а не съвет. Независимо от политическите фракции и борби на различните правителства, които доминират в дадените страни, там се говори един език и се разбират много лесно помежду си. Такава е била практиката, сега естествено Варуфакис разчупва малко тази практика.
    Но трудностите им не идват от това. Ципрас и Варуфакис дадоха много сериозни обещания на гръцките избиратели, които или не си даваха сметка, че не могат да бъдат изпълнени или бяха повлечени от популизъм. Сега реалността и сблъсъкът показват, че едно са предизборните лозунги и обещания, друго е реалността, когато дойдеш на власт Според мен и двамата нямат административен и управленски опит, тъй като да бъдеш депутат, било то европейски или национален, не е същото като да водиш определено министерство, още по-малко да бъдеш премиер. Трябва да имаш правилната рефлексия за определен момент.
    Какво целят  според вас? Защо са толкова последователни в опитите си да настройват европейските партньори срещу себе си?
    Аз не мисля, че тяхната цел е да настройват партньорите. Те искат да покажат, че би могло да се провежда една друга политика. Тази тема беше повдигната много сериозно – краят на политиката на оскъдица. Тази политика беше в основата на всички публични дебати, когато се явяваха желаещите за председателството на новата Европейска комисия, тоест за 5-годишния мандат. Дебатите бяха много силни и преди две години, когато избираха президент във Франция, една от основните страни локомотив и двигател на ЕС. Тоест тази тема е на масата от много отдавна, още от началото на кризата. Тази криза, въпреки че цифрите показват, че има преодолявяане и започва определен икономически растеж в някои от страните, които бяха най-силно засегнати, промяната не може да бъде усетена директно от хората. Търпението на гражданите се изчерпва. От една страна не е правилно обяснено какво точно се прави с всичките тези мерки за затягане на коланите и за мен по-скоро те искат да могат да наложат своето виждане, че ще могат по-лесно да излязат от кризата и да могат да възстановят по-лесно своите задължения. Тук независимо от цялата реторика, никой не е казал, че Гърция няма да връща своите задължения. Изисква се преходен период, отсрочка, пишат се писма за по-гъвкава  комисия и кредитори и общо взето всичко се върти около това. Това е разликата между крайната левица и крайната десница. С крайната левица, на която не симпатизирам, могат да бъдат договаряни разни неща, тъй като тя не иска разрушаването на Европа. Самият Ципрас иска да покаже едно ново лице на този съюз. Докато крайната десница не иска Европа, а нейното разделяне. Дори и Гърция да излезе или да й се наложи да излезе от еврозоната, за да реши проблемите си, да девалвира валута, да изчисти заемите от Еврозоната, това не значи че тя напуска Европа. Аз не мисля, че премиерът Ципрас иска това.
    Естествено, ще бъдат трудни преговори, защото от една страна консерватизмът във финансовите кръгове е много голям и не искат да правят прецедент, защото същото ще поиска една Испания или Ирландия след това. Така става една спирала, която после ще стане много трудна за управляване.
    Смятате ли, че поведението и външният вид са част от някаква обмислена стратегия за по-твърд курс на водене на преговори с Европейския съюз? Ако да, кои са положителните и отрицателните страни на една такава стратегия?
    Много ми е трудно да кажа, че това е обмислена стратегия, тъй като поведението и външният вид на финансовият министър са неща, които той носи със себе си и са част от неговата същност. Фактът, че той не се съобразява за момента как точно да  реагира на определени места, в които за първи път се появява показва, че той тепърва ще се учи или колегите му ще се научат да приемат точно този вид и поведение. Но не мисля, че е успешно за момента. Всичко, което се случи през изминалата седмица, показва че няма да се отстъпи толкова лесно в този аспект. Ще трябва да се направят много повече усилия от гръцка страна и да се покаже защо определеният подход е по-добър и как той ще помогне за връщането на задълженията.
    Съществува ли опасност и други членки на Еврозоната да поемат по курса на Гърция?
    Има вероятност определени лидери популисти в кредитираните държави да увлекат недоволството на хората, което не винаги може да бъде регулирано и да бъде подчинено на някакви социални и справедливи каузи. Всичко опира до това да не се руши Европа, а да се работи за един по-силен Европейски съюз.
    Според Вас как трябваше да започнат тези преговори и по-важното – в каква посока трябва да ги поведе гръцкото правителство?
    Лошото е, че правителството на СИРИЗА дойде в момент, в който трябваше спешно да започнат преговори, тоест моментът не беше добър за него. Ако имаха малко повече време,  тъй като предстоят плащания през август, да речем половин година, в която да се занимават малко повече с вътрешните въпроси, да изпълнят някои от обещанията, колкото и да са болезнени и трудни като реформи и промени в приватизационните пакети, може би щеше да бъде много по-лесно в последствие да преговарят. Сега правителството е между две остриета: от една страна имаме очакванията на гръцките избиратели, които застанаха масово зад тази платформа и очакват някаква твърда стъпка спрямо Брюксел и от друга страна – тази неотсъпчивост, която е резонна, на кредиторите, защото няма безплатен обяд. Без тази международна общност не може да се съществува, а тя не може просто така да опрости определени задължения. Така от една страна те са застрашени да не могат да получат финансовата помощ и подкрепа, която е необходима, защото няма какво друго да прави, а от друга да загубят лице пред собствените си избиратели, което е много трудно.
    Как трябваше да постъпят според Вас, така че да е най-безболезно за Гърция?
    Няма безболезнен начин за Гърция. Реформите и позитивите през последните години се виждаха от Международния валутен фонд, включително и на хартия можеха да бъдат показани на макро ниво. Но тези позитиви не могат да се почувстват от гражданите и обикновените хора, които загубиха работата си и продължават да преминават през труден периоди. На тях трябваше да им се каже, че стягането на коланите ще продължи поне още две години, което на предизборната кампания никой не искаше да го каже. Хората, които не са активни в политическия живот и не следят нещата в детайли, искат да усетят промяната и тук е въпросът на чест и нормална политика, да кажеш истината. Но тогава не винаги си популярен.
    Как преценявате поведението на европейските партньори и как смятате, че ще постъпят те в крайна сметка?
    Мисля, че в крайна сметка ще могат да бъдат малко по-гъвкави стигат да успеят със съдействието на комисията и МВФ да омекотят рестрикциите, които се искат за изпълнението на програмата за Гърция, така че тя да бъде малко по-поносима и да може да се представи във вътрешно политически план, така че да може новоизбраното правителство да не изгуби авторитета си. Те няма да остъпят.
    Алексис Ципрас не иска да разруши Европа или Гърция и си дава сметка, според мен, че Гърция без Европа не може. Той също ще направи определени отстъпки и крачки, но те трябва да бъдат изтъргувани така, че той да не изгуби авторитета си във вътрешнополитически план, да няма много бързо разочарование от него, за да не се предизвика отново политическа нестабилност, тъй като това ще бъде най-лошото за Гърция в момента.
    Много от реформите, които Гърция сега трябва да направи, България беше принудена да въведе, за да бъде приета за член на Европейския съюз. Защо Гърция беше приета в Еврозоната без да отговаря на условията за това?
    Това е труден въпрос, по това време това е било политическо решение за момента. Може би прекаленият либерализъм в съюза, тъй като масово правителства тогава бяха либерално-демократични. Тогава точно беше възходът на либералната идея през 90-те – свободният пазар, липсата на всякакви регулации.  От което се видя, че не е идеята, която води ЕС да върви напред и общият пазар да функционира нормално, включително и Еврозоната. Тази не е идеята, която си мислехме, че може да изравни Европа със САЩ или азиатските страни, където традициите са много по-силни.
    Наред с тези тежки либерални идеи, Европа влачи и  един сериозен товар – социалният пакет, който искаме да поддържаме, защото това е стандартът на живот, на който са свикнали европейците и искат да го запазят.
    България мина през изключително тежък период преди да влезе в Европейския съюз и да започне преговорите, тъй като ние имахме един момент, в който също почти бяхме банкрутирали. Минахме през един период на икономическа криза, когато 18 банки фалираха и бяха закрити – около 70% от банковия сектор тогава. Имахме такъв диктат от МВФ да направим цялата приватизация в бързо темпо за средствата, които щяхме да получим. И тук имаше негативно отношение, продължават да се изказват негативни мнения от този период. Демократичното правителство от този период много смело направи тези реформи в рамките на две години и нещо, за да може да  догоним останалите 8 пост-комунистически държави, които се договаряха за петото разширяване и да не изпаднем като Сърбия и Македония да чакаме ново разширяване, което не се очаква скоро. Това правителство не се върна никога повече на власт, политиците от него също – това е политическото умение. От една страна да си добър лидер, който знае какво ще бъде добре за страната му, така че той да остане в историята, но не винаги ще остане в политиката. Аз мисля, че това е много сериозно предизвикателство пред младия гръцки министър-председател.
    Според Вас склонни ли са европейските партньори да направят отново изключение за Гърция и защо?
    Аз не мисля, че са склонни да направят изключение. Гъвкавостта примерно не е изключение, но както поиска немският финансов министър Шойбле – трябва да се покаже, че реформите наистина са обвързани с конкретиката на плащанията и траншовете, тоест иска някакви по-ясни доказателства за реформите, които ще бъдат направени. Това не е отстъпление – това е в рамките на преговорния процес и на нормализирането и оздравяването на страната. Докато отписването и опрощаването, които фигурираха в предизборната кампания на СИРИЗА няма да се случи, защото това ще е прецедент и в тази криза, в която други държави продължават да затягат коланите и да се борят срещу тези мерки, той ще развали тази фискална дисциплина, която съществува в останалите страни.