Галерия

1

Любов Панайотова е директор на Фондация Европейски Институт. Завършила е магистърска програма по Електронно инженерство, специализирала е Ефективен мениджмънт и администрация и притежава диплома по Финансов Мениджмънт. Занимава се с различни страни на международните дейности и процеса на присъединяването на България към ЕС. Тя участва в преговорите за Централното европейско споразумение за свободна търговия, Европейската зона за свободна търговия и много двустранни споразумения за търговски инвестиции. С Любов Панайотова Разговаря Полина Спартянова.
    Защо премиерът Алексис Ципрас и финансовият министър Янис Варуфакис предизвикват толкова много коментари и реакции с поведението си и външния си вид?
    Малко ми е трудно да кажа за външния вид. Това е може би желанието на един професор с крайно либерални възгледи да наложи малко по-различен стил на поведение в един съвет, за когото се говори, че е един от най-консервативните. Eurogroup общо взето е най-традиционният съвет, където се събират хора с много голям финансов опит и с определени идеи. Ненапразно това е съветът, който в кулоарите в Брюксел се нарича клуб, а не съвет. Независимо от политическите фракции и борби на различните правителства, които доминират в дадените страни, там се говори един език и се разбират много лесно помежду си. Такава е била практиката, сега естествено Варуфакис разчупва малко тази практика.
    Но трудностите им не идват от това. Ципрас и Варуфакис дадоха много сериозни обещания на гръцките избиратели, които или не си даваха сметка, че не могат да бъдат изпълнени или бяха повлечени от популизъм. Сега реалността и сблъсъкът показват, че едно са предизборните лозунги и обещания, друго е реалността, когато дойдеш на власт Според мен и двамата нямат административен и управленски опит, тъй като да бъдеш депутат, било то европейски или национален, не е същото като да водиш определено министерство, още по-малко да бъдеш премиер. Трябва да имаш правилната рефлексия за определен момент.
    Какво целят  според вас? Защо са толкова последователни в опитите си да настройват европейските партньори срещу себе си?
    Аз не мисля, че тяхната цел е да настройват партньорите. Те искат да покажат, че би могло да се провежда една друга политика. Тази тема беше повдигната много сериозно – краят на политиката на оскъдица. Тази политика беше в основата на всички публични дебати, когато се явяваха желаещите за председателството на новата Европейска комисия, тоест за 5-годишния мандат. Дебатите бяха много силни и преди две години, когато избираха президент във Франция, една от основните страни локомотив и двигател на ЕС. Тоест тази тема е на масата от много отдавна, още от началото на кризата. Тази криза, въпреки че цифрите показват, че има преодолявяане и започва определен икономически растеж в някои от страните, които бяха най-силно засегнати, промяната не може да бъде усетена директно от хората. Търпението на гражданите се изчерпва. От една страна не е правилно обяснено какво точно се прави с всичките тези мерки за затягане на коланите и за мен по-скоро те искат да могат да наложат своето виждане, че ще могат по-лесно да излязат от кризата и да могат да възстановят по-лесно своите задължения. Тук независимо от цялата реторика, никой не е казал, че Гърция няма да връща своите задължения. Изисква се преходен период, отсрочка, пишат се писма за по-гъвкава  комисия и кредитори и общо взето всичко се върти около това. Това е разликата между крайната левица и крайната десница. С крайната левица, на която не симпатизирам, могат да бъдат договаряни разни неща, тъй като тя не иска разрушаването на Европа. Самият Ципрас иска да покаже едно ново лице на този съюз. Докато крайната десница не иска Европа, а нейното разделяне. Дори и Гърция да излезе или да й се наложи да излезе от еврозоната, за да реши проблемите си, да девалвира валута, да изчисти заемите от Еврозоната, това не значи че тя напуска Европа. Аз не мисля, че премиерът Ципрас иска това.
    Естествено, ще бъдат трудни преговори, защото от една страна консерватизмът във финансовите кръгове е много голям и не искат да правят прецедент, защото същото ще поиска една Испания или Ирландия след това. Така става една спирала, която после ще стане много трудна за управляване.
    Смятате ли, че поведението и външният вид са част от някаква обмислена стратегия за по-твърд курс на водене на преговори с Европейския съюз? Ако да, кои са положителните и отрицателните страни на една такава стратегия?
    Много ми е трудно да кажа, че това е обмислена стратегия, тъй като поведението и външният вид на финансовият министър са неща, които той носи със себе си и са част от неговата същност. Фактът, че той не се съобразява за момента как точно да  реагира на определени места, в които за първи път се появява показва, че той тепърва ще се учи или колегите му ще се научат да приемат точно този вид и поведение. Но не мисля, че е успешно за момента. Всичко, което се случи през изминалата седмица, показва че няма да се отстъпи толкова лесно в този аспект. Ще трябва да се направят много повече усилия от гръцка страна и да се покаже защо определеният подход е по-добър и как той ще помогне за връщането на задълженията.
    Съществува ли опасност и други членки на Еврозоната да поемат по курса на Гърция?