Галерия

1

Гръцкият писател Никос Диму пред protagon.gr

Нека започна с изреждането на сигурните «не»-та. Защото при «да»-то имам проблем.

И така, със сигурност няма да гласувам за Златна зора или за Комунистическата партия. Дори не е необходимо да посочвам причините.

Тази година обаче имаме по-свеж вариант на Комунистическата партия – Народното единство (на отцепилия се от СИРИЗА Панайотис Лафазанис – бел.пр.). Може би си заслужава човек да проучи въпроса? «В края на краищата» (класическа марксистка фраза) разликите са незначителни. И двете обещават ретро неща: рай от съветски тип с централизирана държава извън Европейския съюз и еврозоната.

Интересно е: всички икономисти, поддръжници на драхмата, се съсредоточават върху втората фаза на проекта: когато построим една нова икономическа система въз основа на предимствата на наша собствена национална валута. Заобикалят бързо първата фаза (за която просто приемат, че ще бъде «трудна»), когато ще фалираме неконтролируемо, оставайки без основни стоки. Премълчават, че вероятността пациентът да умре по време на първия етап от лечението е около 99%. Понеже не искам да разчитам на тази вероятност от 1%, изключвам Народното единство.

Двете някога силни партии от времето на двупартийната система, са почти мъртви. Мога да си представя техните ръководства в мелодрама на продуцентската компания Finos Film със заглавие: «Дебелият тираджия и русата наследница».

Независимите гърци ли? Единственото, което предлагаха, бе патос – националистически и против меморандумите. Национализъм предлагат всички, някои по-добър, други по-лош. Колкото до меморандума – гласуваха го всички без изключение, без дори някои резерви около формулировките!  Просто сами се погребаха.

Малките партии: симпатичен е Василис Левендис (лидер на Съюза на центристите – бел.пр.) и всички ние му дължим едно извинение. Когато той говореше разумно и логично, ние му изпращахме пици. Но времето му вече напълно е отминало.

Останаха ми два варианта: СИРИЗА вече не съществува, съществува Алексис Ципрас. (Не съм виждал по-лидерска партия). Дали да гласувам за него? За кого обаче? За този, който просто не прави това, което обещава, или за този, който освен това прави точно обратното? Или за този, който превръща 38% в 62? Той не се кандидатира, а играе хазарт. Някой знае ли всъщност кой е той и в какво вярва? Защото това, което казва и обещава вече не е изобщо благонадеждно. Да, той е харизматична личност (мисля, че първи писах за това). Но какво предлага?

С партията Потами човек знае къде се намира. Това е партията на разума. Има най-добрите сътрудници и лидер, който може да не е чаровен, но пък е човек на място. И въпреки че го обвиняват в обратното, той има програма.

За съжаление Потами по-скоро няма да получи необходимия брой депутати, за да управлява. Който обаче и да застане начело на държавата, ще има нужда от сериозна доза разум и екип от способни хора. Така че…

*Мнението на писателя Никос Диму е лично и не изразява непременно позицията на GRReporter. Публикуваме го в стремежа си да дадем трибуна на различни гледни точки, а и заради бурната реакция, която статията предизвика в гръцките социални мрежи.