Галерия

1

Европейският съюз няма да задържи Гърция в Еврозоната на всяка цена, предупреди европейският комисар по финансовите въпроси Пиер Московиси в интервю за германското издание Die Welt. Той допълни, че въпреки желанието на Eurogroup Гърция да остане в системата на общата европейска валута, винаги  съществува опасността от „икономически инциденти”.

„Няма да задържим Гърция в Еврозоната на всяка цена, а само при строги условия, които се приемат и от двете страни”, отбеляза Московиси и допълни, че вероятна трета спасителна програма за страната ще трябва да бъде различна спрямо предишните две.

В същото време  стана ясно, че представителят на Европейската комисия в надзорната тройка Деклан Костело е изпратил предупредително писмо до гръцкото правителство, в което определя проектозаконите за „хуманитарната криза” и разсроченото изплащане на данъчните задължения на 100 вноски като едностранни действия.

В документа, който бе разкрит от британската телевизия Channel 4 и журналиста Пол Мейсън, Костело твърди, че двата проектозакона са напълно „несъответстващи” на постигнатото на 20 февруари в Eurogroup споразумение.

Представителят на Европейската комисия призовава гръцката страна да проведе „необходимите консултации” преди да внесе проектозаконите за гласуване и подчертава, че Атина трябва да поддържа постоянен ход („consistency”) по отношение на реформите.

Според Костело гръцкото правителство и институциите (кредиторите) трябва да обсъдят „много въпроси” във връзка с планирането на една цялостна рамка за реформите. По думите му двата проектозакона са „откъслечни” действия.

Конкретните законопроекти са от изключително значение за кабинета на СИРИЗА и Независимите гърци, тъй като в тях се съдържат предизборните обещания, които донесоха изборната победа на радикалната левица.

Въпреки реакциите от страна на кредиторите правителството в Атина внесе в парламента проектозакона за „хуманитарната криза” и призова всички партии да гласуват за приемането му.

В допълнение отказът на Атина да предостави повече данни за хода на реформите в Гърция на техническите екипи разгневи нейните кредитори по време на снощното телеконферентно заседание на Euro Working Group. То се проведе с цел да се обнови информацията относно актуалното състояние на Гърция, „която вече няма време и финансови средства, за да се даде ход на преговорите и тласък на реформите, които биха могли да „размразят” заеми и така да се предотврати вероятен фалит”.

Според трима източници, на които се позовава Ройтерс вместо информация, един гръцки представител заявил на участниците в заседанието, че тези въпроси ще бъдат обект на разговора между премиера Алексис Ципрас и останалите европейски лидери на срещата на върха на ЕС в Брюксел.

Двама източници твърдят, че един от участниците в телеконференцията сравнил отказа на Гърция да предостави данни на кредиторите с „яздене на мъртъв кон”. Друг заявил, че разговорите водят до задънена улица.

В коментари пред агенцията европейски представители посочили, че не разбират на какво точно се надява Гърция като насочва преговорите към предстоящата среща на върха, след като темата не е включена в дневния ред.

Според същите източници лидерите на ЕС не могат да предложат на Алексис Ципрас нищо повече от това, което предлагат финансовите министри на Еврозоната. Те са категорични, че предоставянето на каквато и да е финансова помощ към Атина ще бъде неразривно свързана с реформи, които гръцкото правителство ще трябва да приложи.

От своя страна правителствени източници в Атина съобщават, че в Брюксел са приели искането на Атина за 6-странна среща в рамките на срещата на върха. Според тях в нея ще участват германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд, президентът на Европейската централна банка Марио Драги, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, президентът на Европейския съвет Доналд Туск и гръцкият премиер Алексис Ципрас.

Гръцки коментатори определят тази среща като „решаваща за бъдещето на Гърция след неуспешния край на консултациите на техническите екипи на кредиторите с гръцките институции в Атина”.

В тази така или иначе затруднена ситуация представители на трите институции - кредитори на Гърция смятат, че страната ще може да продължи да изплаща задълженията си само за още няколко седмици. Представители на Международния валутен фонд пък са заявили за агенция Блумбърг, че Гърция е най-несътрудничещата  държава в 70-годишната история на фонда. Те допълнили, че поведението на Атина към официалните й кредитори е недопустимо.

Какви са настроенията в самата Гърция? Отговор дава политическият коментатор Янис Куцомитис: „Всички тези неща са ясни и очаквани от хората, които следят хода на събитията. Големият въпрос е доколко гръцкият народ е наясно колко критична е ситуацията. Дали правителството ще обясни на народа какъв е залогът и дали г-н Ципрас ще информира парламента преди да замине за Брюксел, за да „преговаря” за бъдещето на страната?”.