Галерия

1

След кървавата петъчна вечер в Париж, сянката на терора надвисна над цяла Европа. Старият континент е изправен пред предизвикателство, което не очакваше, и за което не беше подготвен. Политици, историци, журналисти, граждани, всички си задаваме въпроса неизбежно ли беше да се стигне дотук и какво ни очаква в бъдеще. Предлагаме ви анализа на журналиста от capital.gr Костас Ступас.

Доста хора на Запад вече са изровили томахавката на войната срещу исляма, тъй като правилно разбират, че западният начин на живот и ценности са застрашени от мюсюлманското нашествие. Други пък, може би все още по-многобройни от първите, залитат в заблудите на западния хуманизъм, отразени в доктрината "за всички добри има място". Либерали и комунисти, двете най-големи отрочета на най-новото просвещение, изглежда споделят това виждане.

Истината е, че от десетилетия Западът е подложен на инвазия и оспорване на своите ценности както отвътре, така и отвън. Наивна изглежда нагласата, според която нещастието на третия свят се дължи на намесата и експлоатацията на природните му ресурси от страна на богатите западни държави. Светът винаги е приличал на врящ казан, раздиран от военни конфликти за власт, богатство и сигурност чрез превантивни удари. Ако не бяха западняците в Близкия изток или Северна Африка, за да осигурят плавния поток на петрола към икономиките, които се нуждаят от него, мюсюлманите щяха да бъдат пред Севиля и Виена, както са били през 711 и 1529 г.

Войните в Афганистан, Ирак, Либия или Сирия са претекст, който оправдава миграционните процеси, а не първопричината им. Основните причини са свързани с демографския дисбаланс на географските райони, както и с дисбаланса в ресурсите, необходими за оцеляването на населението.

С други думи имаме една Европа, район с 400-500 милиона жители, демографски застаряваща, което означава общество с пълни хладилници, и около нея един друг район с 1,5-2 милиарда души, демографски млади, с празни хладилници или пък изобщо без хладилници.

Подобряването на производителността на основните култури през последните години не съответства пропорционално на увеличаването на населението на планетата. Като следствие увеличаването на средната класа от 1 милиард души преди 20 години на 3 милиарда души в края на десетилетието, благодарение на подобряването на стандарта на живот в развиващите се икономики, доведе до поскъпване на храните. Когато китаецът или индиецът започне да консумира една трета от количеството месо, консумирано от западния гражданин, търсенето на фуражи ще доведе до рязко поскъпване на пшеницата, соята, царевицата и т.н. Обработваемите площи на планетата намаляват заради климатичните промени и изтощаването на почвата от интензивните култури. Това означава, че например Египет, който се изхранва от вносна пшеница и харчи половината си доход за храна, ще гладува. Това вече е започнало да се случва и рязкото поскъпване на храните от последното десетилетие задвижи цяла верига от събития, един от най-важните от които бе Арабската пролет. Разпадането на Либия и Сирия е резултат от Арабската пролет.

Ако погледнем назад, намесата на западните страни със сигурност изглежда неуспешна, тъй като рухването на диктаторските режими освободи хаоса на ислямското насилие. Ако обаче не се беше намесил Западът, колко време щяха да издържат тези диктатури в общества с кипящ младежки демографски потенциал?

Изнасянето на исляма в Европа напомня на великите преселения на народите от историята, които в множество случаи са унищожавали мощни империи и големи цивилизации. На определени интервали от време едно население, обикновено по-примитивно и оттук с младежки демографски потенциал, започва да търси нови ресурси или защото е притискано от друго население, или защото ресурсите в района, където живее, се изчерпват. В историята цивилизациите, които се намират в етап на зрялост, са и демографски застаряващи. Когато хората достигат определено ниво на образованост и висок стандарт на живот, те сдържат раждаемостта и застаряват демографски. В началото на миналия век германският философ и историк Освалд Шпенглер пише в своя монументален труд „Залезът на Запада”, че всички големи цивилизации в историята имат някои основни общи характеристики на възход и падение. Историята е пълна с отговори на въпросите, които днешният ден поставя. Рим, след като изчерпва ресурсите си заради поддържането на скъпия си начин на живот, вече не е в състояние да поддържа легионите си по границите. Варварските племена постепенно проникват в империята. Докато най-накрая стигат и до Рим, чието превземане през 5 в. от готите е формално събитие. Следва средновековието.

Няколко века преди това вандалите започват преселение от района на северна Полша и след като пресичат воювайки и плячкосвайки цяла Европа, се установяват в северна Африка, където през 534 са окончателно победени от византийския военачалник Велизарий. Жителите им са асимилирани от местните берберски племена. Да не забравяме, че и слизането на ахейците и дорийците по днешните гръцки земи се дължи на преселение.