Галерия

1

След поредната трудна година все повече стават въпросите относно бъдещето на многострадалната компания "Гръцки захарни заводи". Разочароващите икономически резултати за периода юли 2014 – юли 2015, несигурността, свързана с договора с бразилски холдинг, за който много се говори, както и с бизнес плана за преструктуриране на компанията, са лоши знаци. Затова инициативи като капиталовата подкрепа, предоставена от правителството в края на март, и повторното отваряне на захарната рафинерия в Орестиада са лишени от икономическа логика.

За бразилския холдинг изпълнителният директор на "Гръцки захарни заводи" Димитрис Янакидис не казва много. Само изразява оптимизма си, че пречките, които забавят сделката, ще бъдат преодолени. Според информациите обаче, все още нероденото сътрудничество за преработка на сурова захар от Бразилия в рафинериите на Гръцките захарни заводи поражда много въпроси, и особено дали то е съвместимо с продължаващата подкрепа, която компанията предоставя на гръцките производители на захарно цвекло.

Случаят с Орестиада, от друга страна, е характерен за подхода на правителството. Рафинерията, както и тази в Серес, беше затворена през юли 2014, защото не можеше да оцелява сама. Тази година, при положение че общото производство на захар падна до 25 000 тона, а общите загуби на компанията достигнаха 72,4 милиона евро (осма поред година на загуба) и при продължаваща само 15 дни кампания за прибиране на захарното цвекло в района, беше сметнато, че моментът е подходящ заводът в Орестиада отново да бъде отворен. За тези две седмици на работа бяха назначени 234 души, 94 от които с договори за 3,5 месеца. 

„Ние им бяхме казали (на правителството) да не се сее в района, тъй като разходите за производство биха били непоносими. Те обаче използваха критериите на социалната политика, а не на частната икономика”, казва за вестник Катимерини Павлос Боянидис, председател на обединението на производителите на цвекло в Централна Македония.

Депутатът от Нова демокрация Ники Керамеос, която внесе два въпроса по въпроса за захарта, се фокусира върху темата за финансирането с 30 милиона евро, което според нея „представлява държавна подкрепа и проблемът на компанията в края на краищата не беше решен. Не се предвиждат разходи за преструктурирането й, в същото време управата на компанията пропилява ресурсите”. Харис Теохарис от Потами, който също се занимава със случая, подчертава: „Непрозрачността и корупцията при фирми като "Гръцки захарни заводи" години наред бяха покривани от субсидиите за земеделците, а замесените се облагодетелстваха”. Вместо кризата да сложи край на тези практики, казва той, „правителството на СИРИЗА-Независимите гърци отвори кутията на Пандора и изпрати сметката на гражданите”.

Димитрис Янакидис защитава решението за отваряне на рафинерията в Орестиада. Той обяснява за Катимерини, че ако, както миналата година, захарното цвекло е било транспортирано до завода в Плати, област Иматия, той трябвало да работи само за него. Това е така, тъй като заради метеорологичните условия сеитбата в областите Родопи и Еврос се извършва по-късно, през май, а прибирането му става, когато кампанията в другите области вече е приключила. Цената на производство в този случай, ако цвеклото се преработва в Иматия, и при малкото количество (57 000 тона цвекло от 11 000 декара) би била астрономична, казва Янакидис.

Без отговор обаче остава въпросът защо "Гръцки захарни заводи" продължават да се снабдяват с цвекло от Тракия, при положение че, както казва директорът на компанията, производствената цена на тон в Орестиада се очаква тази година да достигне 900 евро. А продажната цена на продукта, според Янакидис, се движи между 520-550 евро на тон.

Генералният проблем е, че при нивото, до което е паднало производството на захар, покриващо трудно 10% от потреблението, няма перспектива за възвръщане на компанията към рентабилност. Янакидис казва, че за да се покрият разходите на заводите, в Плати производството на захар трябва да достигне 80 000 тона, а в Орестиада – 40 000 тона.

Междувременно идва Коледа. Самият Янакидис през септември постави този срок за изплащане на задълженията към производителите за тазгодишната реколта. Сега, на въпроса дали това ще стане, той отговаря само с „ще видим”. Компанията има да получава от свои длъжници 70 милиона евро, но много от тях вече са фалирали.