Галерия

1

През последната седмица Гърция бе разтърсена от две мащабни и мирни демонстрации. Участниците в тях нито протестираха, нито предизвикаха размирици, нарушавайки дългогодишната гръцка традиция за бурни протести. Те просто излязоха на площада пред гръцкия парламент в Атина и в няколко големи градове, за да обединят гласовете си в лозунга: „Оставаме в Европа”.

Хора на различна възраст, представители на различни професии и поддръжници на различни политически партии и идеологии, те станаха обект на остра критика от страна на поддръжниците на гръцкото правителство и на антиевропейските сили. Според тяхната критика участниците в проевропейските демонстрации са богати и незасегнати от кризата хора – поддръжници на двете партии, които управляваха страната през последните почти 40 години и, разбира се, неолиберали – с целия негативизъм, който противниците на Европа влагат в този термин.

В отговор на тези нападки журналистът от вестник Катимерини Пасхос Мандравелис обясни с аргументи защо Гърция остава в Европа. GRReporter предоставя на читателите си неговия коментар:

„От създаването си Гърция избра да „остане в Европа”. Този избор бе решаващ за оцеляването на новоучредената държава и за разделителната граница между нея и феодализма на Изтока, от който тя се откъсна. Страната направи стратегически избор и така изпъкна сред заобикалящите я държави. Историята ѝ може да бе бурна, но с избора „оставаме в Европа” тя успя да утрои своите размери, да се развие повече от съседите си и да стане член в клуба на силните страни на планетата. Този, в който много от съседните ѝ страни все още се стремят да влязат.

Гърция направи стратегическия си избор преди 200 години. За съжаление преживя една горчива и кървава Гражданска война, но имаше шанса да не премине през една комунистическа буря. Съседите ѝ все още се борят с останките на авторитаризма, който преживяха и в крайна сметка отхвърлиха. Да, между 1950 и 1974 живяхме в условията на окастрена демокрация, както определяме последвалата Гражданската война авторитарна държава, но поне се спасихме от персонажи като Чаушеску и Бериша. Историята ни не е праволинейна от демокрация към либерализъм (имаше и диктатури), но не преживяхме тоталния терор на авторитарния комунизъм. Икономиката ни също не се разви праволинейно. Преживяхме големи гладове, много по-големи от днешните. Сега обаче, в настоящата тежка криза децата на Гърция заминават за чужбина, за да работят като лекари и инженери. В Европа никога не е имало табели с надпис: „Скоро ще имаме гъркини” (авторът прави аналог с табелите над барове за мъже в гръцката провинция, рекламиращи предстоящия „внос” на момичета от Източна Европа – б.а.).

Кризата на капиталистическата система, а и на Европа показа, че вече не е достатъчно дадена страна да е просто член на един мощен икономически клуб. Въпреки че избегна кошмара на хаотичния фалит (защото като член на еврозоната получи най-големия заем в човешката история), членството на Гърция в еврозоната не се оказа достатъчно, за да я предпази от всички опасности. Страната също трябва да направи нещо, за да избегне най-лошото, тоест събития, подобни на тези в Аржентина. На първо място тя трябва да се приспособи. Не е възможно да настоява да следва консуматорските модели на 21-ви век с производствени структури от 1960. Заемите, финансирането от ЕС и пренасянето на умения не са достатъчни. Гърция трябва да направи избор. Или да предприеме мерки с цел да подобри производствените си структури (това е нещо, което е правила винаги в своята история и може да го направи и днес), или да последва потребителския модел на 60-те или още по-предишни години, какъвто ѝ позволяват да има настоящите ѝ структури.

Днешният лозунг „Оставаме в Европа” не е свързан толкова с националната интеграция, нито с датиращото от 200 години желание на гърците да станат неотменна част от Запада. Той е свързан с обикновената логика. Технологията непрекъснато глобализира света, когато говорим за движението на капитали, хора и информация. Европейският експеримент представлява политически опит, който цели да предизвика националните държави да се отзоват на тези нови предизвикателства. Иначе съм съгласен! ЕС има недостатъци, но е за предпочитане пред възможността Гърция да е едно самотно перо във вятъра на глобализацията. След като дори Германия не е в състояние да се задържи на новата световна сцена, какво остава за страната ни.

Затова участието в този нов и да кажем несъвършен експеримент е от жизненоважно значение за гръцкия народ. Най-доброто от всичко е, че Европа е демократична, въпреки наличието на проблеми. Но за разлика от нацисткия и комунистическия авторитаризъм тя позволява в нея да се води борба за подобрението ѝ. Разбира се, стига само да продължим да сме част от нея…”.