Галерия

1

    - Вие сте част от благотворителна организация. Разкажете ни малко за нея.
    - И преди съм се занимавала с благотворителна дейност, но никога с такава сила и ангажираност, както при последната мисия „Бяла лястовица”. Винаги съм си мислила, че е достатъчно да дадеш някаква сума и да се чувсташ добре, че си помогнал. Но когато по Божията воля, станеш съпричастен към съдбата на някого, тогава силите и енергията, които трябва да вложиш в благотворителност, са нещо много повече от тебе. Много пъти сме чели във вестниците „Зов за помощ” и сме ги разгръщали с безразличие. Какво от това, че някой някъде страда и има нужда от помощ? Просто прочитаме и нашите задължения пак ни обвземат. Но когато  погледнеш в очите на болката и видиш, че тя няма дъно, тогаво нещо се пречупва и те кара да погледнеш на хората, които имат нужда от помощ по друг начин. Когато се срещнах от близо с една непозната жена, която молеше за малко помощ за Мартин, когато видях болката в очите й, не знаех още какво, но знаех, че трябваше да направя нещо. Тогава реших следващата неделя да направим една кампания в нашия клуб „Нов живец” и цяла седмица изрязвах бели лястовички и сърчица, с които закичихме всички, които дойдоха и  дадоха и от нямането си, за да литне нашата лястовица. Призовах всички художници в България с открито писмо, писах на много спортисти, известни личности, политици, певици, на всеки написах лично писмо. Много от тях се отзоваха, много ми отговориха и много замълчаха. За кратко време събрахме необходимата сума, за да започне лечението на Мартин. Мощната вълна, която се надигна във фейсбук привлече много българи от цял свят и с помощта на много спонсори и приятели на семейството, необходимата сума беше събрана и в момента Марти се радва на добро здраве. Много благодаря на всички българи, които ни помогнаха, на всички, които бяха съпричастни. Благодарение на тях в живота на Мартин ще има не само пролет, но и пролет с бели лястовици.
    - Българската общност в Атина според Вас достатъчно сплотена ли е? Какво липсва на българския емигрант?
    - В Атина има отговорник за трудово-правните отношения на българите. В Атина има и българско посолство, което се занимава с политическите мисии. В Атина няма български културен център. Нито една от двете по-горе изброени инстанции, няма пряко отношение към културния живот на българите в Атина, а българинът има нужда от духовна храна. Създадохме клуб „Нов Живец” точно с тази цел, за да има едни център, където да обменяме информация за поети, художници, писатели, но това не ни е достатъчно. Ние искаме и срещи с тях, а няма къде да ги приютим. Разговаряла съм с много художници и писатели и много от тях желаят да дойдат на гости при нас. Но как? Къде да направим изложба на известен художник? Къде на направим представяне на книга на известен писател или поет?  Мисля, че тове е един много болен въпрос, по който отговорните за това служби, трябва да помислят и да ни подадат ръка.

    - Какво бихте искали да подобрите в живота на българите в Гърция?
    - Сякаш най-вече бих искала да се разчупи робското им поведение, да осъзнаят, че са силни и незаменими като личности. Също, да гледат на работата си по по-различен начин,  да се гордеят с нея, каквато и да е тя. Все пак е работа, а този който я изпълнява, е човек със силен характер, намерил сили да тръгне от родината в името на най-скъпото, деца и родители. Всички които са тук са достойни граждани на нашата родина и трябва да са имат силен дух и  вяра в себе си. Не сме по-различни от гърците.