Галерия

1

„Журналистът, който пише свободно, пише добре”

 Перифразата на тази мисъл на Ригас Фереос илюстрира съвременната епоха, когато свободата на печата е поставена под съмнение в много региони по света. 3 май е определен от ООН като ден на свободата на медиите и по този повод студенти от групата „Четири” на магистърската програма  „Качествена журналистика и нови технологии” (www.qjnt.gr), организираха серия изяви, които приключват в края на май. 

Между тях са поредица радиопредавания по радио ЕРА, на които слушателите реагираха активно с телефонни обаждания и въпроси, които показваха безпокойството им, както и един документален филм, който ще бъде показан по някой от телевизионните канали. Успоредно с това, дискусията #PressFreedomDayв туитър още продължава, докато има хора, които се тревожат за свободата на печата. 80 журналисти отговориха на въпросите на студентите, подпомагайки ги да открият къде се намира  Гърция на световната карта на свободата на печата.  Освен това 800 граждани изразиха тревогата си открито, отговаряйки на въпросник , създавайки един открит диалог в туитър Това е една новаторска дейност с образователен характер, имаща за цел да събере гледни точки за новата ситуация в медиите, свободата им, новите технологии и как всичко това влияе и променя начините, по които хората комуникират.

Ръководителят на магистърската програма Мариос Нотас, коментирайки резултатите от изследването, подчерта, че  интернет е дал възможност на журналистите да достигнат до една абсолютно нова аудитория. Достоверността на новите медии надделява над традиционните. Това се дължи на факта, че те са интерактивни, позволяват преки коментари, критика, дори и когато те не подпомагат качеството на съдържанието, допълни още Нотас. 87,39% от публиката отговаря, че един журналист се изразява по-свободно в мрежата. На другият полюс е телевизията – само 0,5% отговарят, че там има свобода на изразяването.

„Във връзка със сериозната тема за достоверността , достигнахме до извода, че гражданите с много голяма разлика се доверяват на Интернет, а не на телевизията. 89,7% от аудиторията отговаря, че предпочита да се информира от мрежата, срещу общо 10,3%, които предпочитат телевизията (2,74%), радиото (3,86%) и печатните медии α (3,73%).

„Свободата на печата и качеството на журналистиката имат пряка връзка с финансите. За да говорим за независими медии, тоест за демокрация и качество на живот трябва да имаме еманципирани медии, независими от спонсори и организирани интереси. В едно идеално общество медиите могат да игнорират центровете на властта. Това става само ако има финанси, отвъд традиционната реклама, продажби и абонамент. Методите се изследват, някъде се прилагат експериментално” допълва още директорът на магистърската програма.

Безпокойство предизвиква  подавляващото мнозинство от гражданите - 96,74%  отговарят и вярват, че на журналистите се въздейства. Но мрежата е полето, където журналистите могат да променят този процент.

 Много интересен е каналът вYou Tube www.youtube.com/user/PressFreedomDay, в който са качени материали от  интервютата на 20 студенти във Виена с високопоставени кадри  от дигиталните издания на Европейския съюз на издателите в интернет.

Всички резултати от проучването могат да бъдат намерени на  www.pressfreedomday.com.

Магистърската програма Качествена журналистика и нови технологии е създадена  по инициатива на университетски преподаватели от Гърция и Австрия като резултат от програмата «Qualitat Journalismus» на австрийския университет. В нея участват Изследователският център „Атина”, университетът DUK,  Фондацията А.В Боцис, с научната подкрепа на Работилницата по комуникация и технология. Обучението в магистърската програма продължава 2 години. Тя е предназначена за  професионални журналисти, които говорят два езика, с хуманитарна специалност по възможност.