Галерия

1

Поредицата от събития сочи, че втората причина за падението на дружеството може да се крие в желанието на акционерите да постигнат печалба не чрез производителността, а по някакъв друг начин. В най-добрите случаи Алапис можеше да достигне печалба от около 50 милиона евро. Останалите 2,5 милиарда евро разбирате, че не се печелят просто така, нито се намират на пътя. Въпросът остава “Къде са сега всичките тези пари?”. Освен тях има приходи от продажби на акции, от по-ранен период, на дъщерни дружества и т.н.

Правени ли са големи инвестиции, подобрения или друг тип вложения, които да допринесат за подобряването на дейността на дружеството?

Инвестиции от този тип не са правени, но бяха закупени около 16 по-малки компании. Малко по-късно голяма част от тях бяха продадени, главно на старите им собственици или на лица, които са теглили кредит за извършване на сделката от Протон банк. И тук неизвестните са повече от известните, като и главният въпрос остава: “Каква е била разликата между цената на покупка и продажба на тези компании?”. Компаниите, които бяха продадени през 2010 донесаха 147 милиона евро, но не се знае за колко са били закупени.

Другият проблем, който засегнахме в началото на разговора бе за надценката на фирмените активи. Кой друг освен главния акцинер е заитересован да надпише стойността им с цели 800 милиона евро!?

Тази седмица избухна и скандалът с оставките на двамата икономичски прокурори Григорис Пепонис и Спирос Музакитис, заради политическия натиск, който се оказва в работата им. Нека се замислим с какво се занимаваше напоследък Григорис Пепонис. Освен широко оповестените разследвания в медиите (за подводниците, дефицита, CDS-те и прочие), той се занимаваше главно със ситуацията на Протон банк и Алапис.

Така както се развиват събитията в Гърция смятате ли, че ще възтържествува правосъдието?

Желанието на служите в Алапис е да се запазят до колкото е възможно работните места и компанията да има бъдеще, основано на реално производство и печалба, а не от съмнителни финансови сделки и кредитиране. Алапис има цялата техническа и производствена инфраструктура, за да развива успешна дейност. Това, което е загубила е доверието на клиентите си, на кредиторите си в лицето на местните и чуждестранните банки, както и доверието на служителите в акционерите на фирмата. Искам да подчертая, че не визирам управителните директори, а главно акционерите, които взимат големите решения.

Напоследък се разигра сериозна игра с опита да вкарат дружеството под силата на член 99 от Кодекса за обявяване на несъстоятелност, за да избегнат банките да поемат контрола върху фирмата. Ако това се беше случило, мениджмънтът на компанията щеше да премине в ръцете на банките, веднага щеше да се приложи оздравителната програма и с ново лице пред кредиторите и клиентите си Алапис можеше да се надява за по-добро бъдеще. В общата обстановка обаче в момента не знаем дали самата Гърция има бъдеще.

Да се върнем отново на Марио Ал-Джибури. Какво можете да ни кажете за неговото управление докато се подвизаваше като акционер и изпълнителен директор на Алапис?

За първи път чухме за него към края на 2009, когато купи солиден пакет акции от 20% от съдружника си Лаврентис Лаврентиадис. Със закупуването на акциите прие поста изпълнителен директор. Не мога да кажа много не само защото никога не сме го виждали в компанията, а защото той не предприе нито една инициатива докато заемаше поста на изпълнителен директор. Освен това за първи път в историята на дружеството по негово време действаше и втори изпълнителен директор Стилианос Кибаридис, който вършеше цялата работа.  

Защо според вас чак сега се отвори темата за проблемите в Алапис и Протон? Не можеше ли това да стане по-рано при положение, че е имало основания да се направят по-сериозни проверки?

Можеше случаят “Алапис” да се отвори още преди две години, но не можем да изключим възможността и никога да не беше разгледан. Трябва да знаете, че лицето, което стои зад дружеството има изключително голямо влияние в Гърция. Темата бе отворена от вестник Елевтеротипия, който публикува редица данни. По един или друг начин случаят беше отворен. Сега е важно да видим дали ще бъде завършен, защото в Гърция това е труден процес. Нека само да ви припомня, че работодателят ни и един от обвиняемите вече си е извоювал три отлагания на свидетелските показания, като последното бе защото е сменил защитника си. В която и да е сериозна държава това не може да се точи, както е при нас. Освен това има много политици, които подкрепят съответния бизнесмен.

През май месец 2011 финансовият министър (по това време все още Георгиос Папаконстантину) вкара в парламента министерски указ, който да одобри ново повишение на акционерния капитал на дружеството. Това не можеше да се приложи на практика, защото законът гласи, че ако дружество е със цена на единична акция по-малка от 0,30 евро не може да прибегне до повишение на капитала, а в това време акциите вече бяха ударили дъното. Новият финансов министър промени закона за една нощ и даде възможност на фирмите с цена на акция под 0,30 евро да пристъпят към желаната процедура. Тази промяна стана главно заради състоянието на Алапис. Подобни практични реверанси могат да се намерят и в развитието на Протон банк, така че или по случайност, или поради някаква неизвестна привързаност лицето зад двете организации се радва на определена подкрепа.