Галерия

1

Мнението ми е, че дори след повторната изборна надпревара няма да се сформира кабинет. И това, защото смятам, че посланието на гръцкия народ към политиците е да се споразумеят помежду си и да се научат да работят заедно. Т.е. не е толкова важно дали Алексис Ципрас ще е пръв и коя партия ще получи „бонуса” от 50 депутатски места. Въпросът е в това, че дори и да е пръв, той пак няма да може да сформира кабинет. Освен това мисля, че е твърде рано да кажем кой ще е победител, защото смятам, че гафът на Панос Каменос ще помогне на Нова демокрация, на един евентуален съюз между Дора Бакояни и Стефанос Манос и на партия ЛАОС да влезе отново в парламента. Настояването на Алексис Ципрас да захвърли Гърция върху скалите може да помогне на ПАСОК и да повиши процента на Демократичната Левица. Той можеше да достигне до 30 на сто, но не знаеше как да го направи. Засилил се е с пълна сила още по-наляво, като мисли, че по този начин може да отнеме гласове от Комунистическата партия и от ПАСОК. Да, но в ПАСОК са две крила. Хората, които са за реформите няма да се отдръпнат от Евангелос Венизелос. Интересно е какво ще се случи и със Златна зора. Мисля, че те направиха няколко много сериозни грешки още от началото, а и говорят с войнишки термини и това показва една Гърция, която никой не иска. С това не искам да кажа, че резултатите ще бъдат напълно променени, но ще има разлика в съотношенията.

Смятате ли, че популизмът и „клубът на драхмата” са най-големите врагове на Гърция?

Мисля, че всички партии имат черти на популизъм, просто не мога да кажа, че някоя от тях е по-малко популистка. Да, смятам, че това е големият проблем на страната. Заради популизма пропуснахме възможността да се създаде средна класа. Освен това в Гърция смятаме дори и бедността за популизъм. Всъщност подобни обърквания са много чести. Например партийните щабове бъркат средната класа със социалния център.

За „клуба на драхмата” имам едно много лично мнение. Като човек вярвам в достойнството, не искам никой да ме подценява и искам да съм акуратен към задълженията си. Аз не съм икономист, за да ви кажа коя валута, еврото или драхмата е по-добра за Гърция. Ако еврото ми дава възможността да съм изряден към задълженията си и да принадлежа към цивилизования свят – да, нека остана с него. Ако драхмата ми дава възможности да се реорганизирам и да се завърна в цивилизования свят – да, да се върна към нея. Ако оставането в еврото изисква жестоки жертви за следващите 30 години – не го искам. Ако пък връщането към драхмата ще запази тази болна ситуация, която защитава Ципрас – също не я искам. Мен като грък ме интересува да имам достойнство, хората в чужбина да ме уважават и да имам една икономика, която да ми позволява да изплащам задълженията си, като същевременно инвестирам в бъдещето. Не ме интересува с каква валута ще стане това.

Според някои политици и коментатори, като Кириакос Мицотакис например хората, които искат Гърция да се върне към драхмата са някои свръхзадлъжнели бизнесмени и издатели, които искат след това да се върнат и да изкупят всичко на безценица. Какъв е профилът на тези хора според Вас?

Не ги познавам. Не принадлежа на този „клуб”. Аз имам своя „клуб”, чието мото е да ми позволят да бъда достоен. Това означава не само да вземам, но и да давам неща. Не зная тези технически определения за това кой принадлежи на „клуба на драхмата или еврото”. В крайна сметка, ако нещата наистина са така и Кириакос Мицотакис е прав, основният виновник за това е самата политическа система. Тогава, ако хората са убедени, че съществуват такива, чието единствено желание е страната да рухне, за да се спасят отново 50-те семейства, които са създали банките, събитията около изборите трябва да ни изглеждат напълно оправдани. Нека не виждаме само едната страна на нещата.

Смятате ли за вероятно създаването на проевропейски фронт?

Не. Няма как да се получи. Абсолютно нелогично е да искаш партията ти да се нарича европейска левица и да не си съгласен с никакъв вид меморандум. Просто не е възможно.

Как коментирате призива на лидера на Нова демокрация към дясноцентристките сили да се обединят?

Обединението на дясноцентристкото пространство е един вътрешен изкуствен проблем. Мнението ми е, че Андонис Самарас закъсня да се сети за него. Моментът, в който той се съгласи да участва в правителството на съгласие, за да бъде спасена страната имаше голямата възможност да отвори вратите на партията и да каже: „Това, което ме раздели с Дора Бакояни беше фактът, че тя гласува за меморандума, а аз против. Това вече не съществува като разделение между нас. Дора, върни се обратно и ела да измъкнем заедно страната от блатото”. По същия начин трябваше да повика и всички останали либерални сили. Ако беше обединил дясноцентристките сили тогава, днес нямаше да има процент 18 на сто.

Но, за да не бъда несправедлив към него трябва да кажа, че всички партии в Гърция имат лоша връзка с политическия моментум. Те просто не го усещат навреме. А този, който нямаше абсолютно никакво усещане беше Георгиос Папандреу и затова днес се намираме в това положение. Нещата в света, които имат директно влияние върху нас се движат с много по-висока скорост от тази, която може да усети гръцката политическа система. Затова и партиите се намират непрекъснато в позиция на защита.