Галерия

1

Реакцията на кредитните агенции не закъсня и на 22 октомври 2009 Фитч смъкна кредитния рейтинг на Гърция на –А, а след месец и половина го завлече на ВВВ+. Standard&Poor’s. Мудис, които по някаква причина все още са благосклонни към Гърция смъкват рейтинга на А2 с предупреждение, че ако политическото управление на страната не направи рязък завой в икономическата политика на страната, Гърция я очаква бавна смърт.

Докато социалистите на власт се ориентират, какво трябва да се направи и какви мерки би било целесъобразно да предприемат, за да намалят дефицита, времето тече. Решенията за намаляване на заплатите в държавния сектор и пенсиите, както и увеличаването на данъчната тежест се оказва най-бързото решение, което правителството на Папандреу можеше да вземе. То обаче не се прие леко от обществото. Освен това, се оказа крайно недостатъчно, за да покрие пропастта от между публичните приходи и разходи. Гърция изпада от коня на капиталовите пазари и увисва на ръцете на Европа и Международния валутен фонд. Тя получава финансова помощ от 110 милиарда евро през май месец 2010, а показателят на борсата вече се е забил под 1500 базови пункта.

През юни 2010 Мудис „награждава” Гърция с оценката junk, защото инвеститорите губят всякакво доверие в кредитната рентабилност на страната. Нивото на сделките на гръцката борса падат, като следствие от настроенията на международните инвеститори. Нищо не успя да повдигне духа на финансовия пазар в Атина, нито дори общо взето положителните резултати от стрес теста на европейските банки. От него гръцките финансови институции излязоха сухи, с изключение на държавната ATEbank, която непосредствено след оповестяването на резултатите премина към повишаване на собствения капитал.

От септември 2010 до септември 2011 капитализацията на Атинската фондова борса се срина с 22 милиарда евро и от 55,9 милиарда евро, сега се движи около 33,1 милиарда евро. Обещанията за структурни промени и приватизации в началото на годината зарадваха инвеститорите. Гръцката държава, богата на недвижима собственост, която седи неоползотворена на едно от най-хубавите кътчета на стария континент, прие с неохота предложението на надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия. Правителството се съгласи да реализира средносрочен приватизационен план, за да събере средства и с тях да погаси част от задълженията си по набъбналия външен дълг. От нея се очаква да се съберат около 50 милиарда евро за около пет години, като Атинската фондова борса ще играе решаваща роля в процедурата. Нищо от мечтаното не се случи.

Приватизационната програма бе приета в средата на годината с тясна времева рамка, която остана само на хартия. Нито едно публично предприятие не бе „метнато” на борсата, за да си намери нови акционери и корабът на гръцката икономика, заедно с атинската борса продължава да потъва нормално.