Галерия

3

2

1

Марина Николова

Ако направя опит да представя накратко отец Атанасий, ще започна от факта, че става дума за много активен млад духовник, който до момента е успял да създаде български храм в Атина, паралелно с това пише магистратура в Атинският богословски факултет и смята да продължи образованието си за научна степен доктор. Ето как самият той описва себе си и през собствената си призма говори за българската общност в Гърция, която отбелязва, че не е от най-сплотените, а българите са доста суеверни.

Отец Атнасий, разкажете ми няколко думи за вас и за това как пристигнахте в Атина?

Роден съм 1983 г. в гр. Ямбол. Завършил съм Пловдивска духовна семинария „Св.св. Кирил и Методий” през 2002 г. По решение на Светия Синод на Българската Православна църква бях изпратен тук да продължа своето образование в Атинския богословски факултет. На 2 май 2003 г. приех монашество в манастира „Св. Атанасий” край с.Златна ливада, Чирпанско. Мой духовен наставник стана тогавашният ректор на пловдивската семинария, а сега игумен на Рилския манастир Адрианополски епископ Евлогий. Година по-късно на същата дата в същия манастир бях ръкоположен в дяконска степен като паралелно продължавах и образованието си тук в Атина. На 4 септ 2005 г. в старозагорския катедрален храм „Св. Димитрий” бях ръкоположен за свещеник от сегашния митрополит на Димотика, Орестиада и Суфли – Дамаскин. Завърших през 2007 г. образованието си тук и след това постъпих в магистърската програма на катедра „Патрология” към богословския факултет при атинския университет със специалност „История на догмите”. Темата, по която работя е „Възникване и развитие на монархианството”.

Знам, че вие сте задвижил въпроса да бъде дадена сграда за български храм в Атина. Сигурно не е било лесно...

Храмът почти от две години съществува. Нуждата беше належаща, защото знаем, че в област Атика живеят няколко десетки хиляди наши сънародници. Повечето от тях са тук по чисто икономически причини. Много трудно е да спазват своите задължения на православни християни, въпреки че официалната религия  в Гърция е православието, езикът понякога се явява като пречка в отношенията между свещеник и миряни. Аз вече над пет години служа в атинския храм „Животоприемен източник”, където преди това се събирахме и веднъж месечно и отслужвахме света литургия на български език. В работата ми с българската общност тук забелязах именно, че много честно вярващи, които са търсели помощ от свещеници  гърци, не са могли да я получат в пълнота поради езиковата бариера. Често ми се е случвало свещеници гърци да ми се обаждат и да ме молят да превеждам. Т.е. желанието от гръцка страна съществува.

В какво се изразява тази помощ?

Зависи. Но нека да не подхващаме въпроса за финансовата помощ. Всяка църква си има каса за бедни – аз съм имал такива обаждания... и такива работи по телефона са ми говорили от свещеници, които познавам и знам какво представляват, че просто не ми се мисли, че може да се прави такова нещо. Аз дълги години се опитвам да докажа, че и в България също има православие, но за съжаление, някои наши сънародници спомагат този образ да бъде очернен. С болка признавам, че нашата нация е най-разделена...

Църквата може да даде духовна помощ, да подаде ръка на човек в един труден момент.

Църквата се намира в едно от предградията на Атина. Освен за празници, хората идват ли на богослуженията или по други поводи?

Богослужения се извършва в неделя и на големи празници. Много от нашите сънародници работят на вътрешна работа и това ги вазпрепядства да идват в делнични дни, защото почиват само в неделя. Именно затова решиме да празнуваме и престолния си празник Деня на св. Иван Рилски в най-близката неделя след датата му в календара 19.10.

Смятам, че в тези чествания трябва да се повдига духа на хората. Ако има желание, колкото и далеч да е църквата, всеки може да я намери. Казват – ако бяха дали храм близо до Омония, ако беше тук и там – аз го приемам като извинение да не дойдем на църква. Казват, че е далеч, а никой не се замисля как стигнахме дотук да имаме и този малък храм, дори и малко далеч от центъра на града.

Аз съм слизал в центъра и съм обикалял около българските заведения – няма да ви порази факта, че заведенията са пълни. Аз и друг път съм казвал, че нашия народ не е религиозен, а традиционалист. И бих казал и доста суеверен. Преди време се заговори за един духовник от Саламина, който развалял магии. Много хора ми се обаждаха – „направена ми е магия и ходих при патер Нектариус да ми я оправи”. Там падат, пищят и т.н. и след време се вдигна шум по гръцките канали и се оказа, че този патер Нектариус е един мошеник, който не принадлежи дори към официалната гръцка църква. Така че с болка признавам, че нашата общност не милее така както трябва за своя храм, както милеят други общност като руската,  румънската и т.н. .

Тук е момента да изкажа благодарност на предстоятеля на храма „Животоприемен източник” протопресвитер Илияс Дросинос. Преди години той ни предостави храма и залата към храма, за да се събираме след литургиите, но се виждаше нуждата от място, което да се знае, че е наше и където можем да се събираме редовно. Тази мисъл споделих със сегашния митрополит на Димотика Дамаскин, а тогавашен викарий на Атинската архепископия като Диавлийски епископ. Той я прие много присърце. Широко скроен човек, който обича българската общност, но и всички чужденци – най-вече православните, които се намират далеч от родината.