България може да се вземе за пример, за това как монополите в енергийния сектор могат да доведат нестабилност в страната, заяви Матю Брайза, който е директор на Международния център за отбрана (ICDS) и бивш посланик на САЩ в република Азербайджан. Той говори на втория Атински енергиен форум, който тази година съсредоточи вниманието си над Трансадриатическия газопровод (ТАП) и възможностите, които неговото изграждане дава за установяването на геополитическа стабилност в района на югоизточна Европа.
Брайза подчерта, че монополното влияние на Русия в лицето на държавната Газпром продължава да налага непазарни методи за ценообразуване в търговията с природния газ. Това налага Европа да намери начин да деверсифицира доставките си от синьото гориво. Дипломатът настоява, че Азербайджан иска да пусне в потребление газовите си залежи, не само за да си осигури необходимата печалба, но и за да гарантира в дългосрочен план геополитическата подкрепа на Европа.
Заместник-министър на околната среда, енергията и климатичните промени Макис Папагеоргиу подчерта, че Гърция увеличава възможностите Азербайджан да се спре на Трансадриатическия газопровод (ТАП) след като се подписа междудържавната договореност между Албания, Италия и Гърция. Трите страни се договориха преди две седмици за условията за изграждане и експлоатация на Трансадриатическия газопровод (ТАП), с който ще се пренася азерски газ от Каспийско море до западна Европа.
Оценката на Хю Поуп, който е директор на Международната кризисна група е, че Трансадриатическия газопровод (ТАП) може много по-лесно да се реализира от конкурентния си проект НАБУКО. Той струва по-малко от два милиарда евро, което представлява една пета от стойността за реализиране на НАБУКО и построяването му ще отнеме две до три години за разлика от алтернативния вариант, посочи специалистът. Освен това Трансадриатическия газопровод е по-малък и минава през страни, които имат инфраструктурна готовност за усвояване на новите доставки от Каспийско море.
Въпреки това енергийните специалисти далеч не подценяват степента на готовност да се реализира конкурентният проект за придвижването на азерския газ към Стария континент. Предимствата на Набуко-Запад са, че има силни международни връзки и сериозна подкрепа в Брюксел, Берлин и Вашингтон, заяви Антонис Ливаниос, който е изпълнителен директор на Energy Stream CMG GmbH, Greece & Germany.
“Сега е най-критичният стадии от южния път на каспийския газ към Европа”, казва Ливаниос и подчерта, че са изминали над 10 години от както Европейския съюз се опитва да увеличи броя на доставчиците си на природен газ, за да намали зависимостта си от Русия.
40% от доставките на природен газ в Европейския съюз идват от една единствена страна – Русия. “Европа иска да подсили енергийната си сигурност като започне да приема природен газ на първо време от Азербайджан (Шах Дениз) и на по-късен етап от Узбекистан”.
Предимствата на Трансадриатическия газопровод пред НБУКО са, че е по-евтин и ще бъде изградени единствено от частни инвестиции и няма да се наложи Европейския съюз да дава пари за него. Допълнителна кредабилност на проекта дават и компаниите, които подкрепят и по-тясното сътрудничество на страните, от които зависи неговото изпълнение.
Гулмира Разаява от Центъра за стратегически изследвания към азербайджанското президентство заяви, че страната й иска да стане тесен партньор на Европйския съюз. Крайният избор на тръбата, която ще доставя азерски газ към Европа зависи от цената на поръчката, която всеки от европейските клиенти е готов да даде и от обема на търсения газ, заяви специалистката. Страните, които са заинтересувани от залежите в Шах Дениз са пазарна цел и на руския проект Южен поток. “Въпреки това не смятаме, че Южен поток е съпернически проект”, казва Разаява, защото азербайджанските залежи са сравнително малки в сравнение с руските и двата проекта могат да бъдат движени успоредно.
Темата за приватизацията на държавната газова компания ДЕПА и дъщерната й ДЕСФА също не беше подминат на енергийния форум в Атина. Специалистите се обединиха около идеята, че ако новият собственик на ДЕПА има връзка с азерския газ, това ще наклони везните към изграждането на Трансатлантическия газопровод. “Не е лесно да се пренебрегне офертата на Газпром или на друга руска фирма”, заяви Ливаниос, но подчерта, че трябва да се обърне голямо внимание на това, какъв ще е акционерния състав на компанията, която ще закупи държавните ДЕПА и ДЕСФА.
По отношение на залежите във водите около остров Крит и възможността Гърция сама да стане по-значим фактор на енергийния пазар в Европа, специалистите смятат, че има още какво да се иска. Сондажите са все още в начална фаза и съществуват много спекулации за реалния капацитет на залежите. “В Кипър липсва реалистичен диалог за залежите в района”, казва Хю Поуп. Докато въпросът с морската граница между Гърция и Турция не бъде окончателно изяснен, не може да се очаква да започне реалната експлоатация на залежите. На изразените безпокойства от страна на анализаторите премиерът Андонис Самарас отговори, че двете страни могат и ще намерят мирен и цивилизован начин да решат различията си свързани с морската граница между двете страни.
Изследванията за разработване на местни залежи от природен газ са закъснели с десетилетия, но сега е време да се обърнем към тях, заяви Макис Папагеоргиу. “Време е Гърция да стане фактор за стабилността и развитието на източното Средиземноморие”, каза той и добави, че разработването на тези проекти ще подпомогне Гърция да си възвърне до голяма степен доверието на инвеститорите.