Галерия

1

В най-актуалната ни инфографика сравнихме техническите параметри и достъпа до интернет в България и Гърция. С настоящия материал искам да обърнем внимание на съдържанието, което потребителите от двете балкански държави търсят, намират и използват в Интернет.

Зa целта използвах услугата Google Trends и извадих 10-те най-търсени думи през последните 12 месеца.

От една страна е изненадващо, че най-търсеното в световната мрежа съдържание е толкова сходно, а от друга страна - не е, тъй като то отразява тенденции, в които участват както българските, така и гръцките потребители.

Най-търсената дума се оказа най-популярната социална мрежа - Facebook. Изглежда като парадокс: хората търсят нещо толкова популярно и използвано. Това има своето логично  обяснение: съвременните браузъри позволяват да напишем в адресното им поле произволна дума и те ще ни препратят към сайта на търсачката, която ползват по подразбиране, където можем да кликнем на линк към желаната страница. Това е начин на ползване, който е доста разпространен. Причината се крие в простия факт, че на потребителите не им се налага да помнят пълните адреси на сайтовете, а само тяхното име.

След Facebook потребителите от България и Гърция използват Youtube, популярни международни интернет портали и пощенски услуги, търсят игри в интернет. Българите използват и локални пощенски услуги и сайтове за споделяне на видео съдържание. В топ 10 намира място и популярен локален аукционен сайт, както и торент сайт.  Топ 10 на най-търсените думи в Гърция не съдържа локални сайтове, услуги или портали, ако не броим прогнозата за времето. Само на база на тази класация можем да направим извод, че потребителите от двете съседни държави ползват най-популярните международни социални, информационни, мултимедийни и развлекателни сайтове. А българите са обърнати повече към локални сайтове и портали.

За съжаление, възможността да се филтрират най-търсените думи по различни категории не е налична за двете държави. Явно оставаме встрани от подобен род статистика.

Следващото място, на което потърсих информация за това какво ползваме в светоната мрежа, беше годишната Google Zeitgeist класация. В нея са събрани най-търсените думи и изрази за 2013 и са разделени в различни категории. Тук ме очакваше още по-голяма изненада. Оказа се, че такава информация има за държави като Гана и Гватемала, но не и за Гърция. Следя класацията за България и бях твърдо убеден, че има такава и за Гърция. Уви, Гърция се оказа извън дигиталния "дух на времето", поне според Google. Едно бързо търсене ми показа, че дори и гръцките SEO специалисти (тези, които оптимизират съдържанието на сайтовете  за търсачките) споделят само световните тенденции от Zeitgeist, но не и такива, свързани с Гърция.

Да видим от какво са се интересували българите през последната година:

• Най-търсена дума - Огледален свят
• Най-търсени хора - Pawl Walker
• Най-търсена почивка - почивка в Гърция
• Най-популярни събития - избори 2013
• Най-популярно търсене "Какво е..." - Какво е любовта?
• Най-популярно търсене "Как да..." - Как да отслабна?
• Най- популярна песен - Gangnam style
• Най-популярна диета - 90-дневна диета
• Най-популярна рецепта - Рецепта за кекс

 Казано накратко, нещата, които са ни вълнували през изминалата, са както специфични за епохата, в която живеем, така и общочовешки. От една страна се интересуваме от злободневието и папарашки пикантерии за известни личности, от актуалните новини, от телевизионни формати и сапунени сериали. Вълнуват ни спортни събития, свързани с футбол, волейбол, тенис, бокс - все спортове, в които имаме успехи. От общочовешките теми се интересуваме от здравни проблеми, от диети, от любов. Политиката и икономиката изглежда като да ни засягат, когато се превърнат в скандали и директно бръкнат в джоба ни. Търсения като "какво е ЕРП" отразяват причината, която отключи народното недоволство и свали правителството на ГЕРБ през 2013. Но също така станахме свидетели на безпрецедентна ангажираност на обществото по отношение на политическия живот в страната и граждански протести с размер, който е нетипичен за България.

Докато събирах информация за настоящия материал, с интерес прочетох няколко десетки мнения, свързани с Zeitgeist класацията, писани на различни места и от различни хора. По-голямата част от коментаторите виждаха в резултатите демонстрация на ниско интелектуално и културно ниво на българина.  Лично за мен резултатите показват друго - българинът се учи да търси информация и това е добре. Когато търсиш, неминуемо попадаш на други гледни точки, на различни мнения и поне малко от малко светогледът на търсещия се разширява. Освен това виждам, че хората започват да се грижат за своето здраве, а желанието за поддържане на добра физическа форма идва на дневен ред. 50% от решението на проблемите, както казват, е в тяхното признаване и осъзнаване, а една стъпка по-натам е и търсенето на решение.

Макар Гърция да липсва като държава от класацията, открих интерактивна карта, на която можем да видим най-търсените думи по дни от изминалата година за Атина и за София:

Статистиката е интересна, но има твърде частичен и фрагментиран характер, за да могат да се направят генерални изводи.

В заключения ще споделя две неща. Първото е, че чакам с нетърпение и надежда да станем пълноценна част от дигиталната карта на света. Липсата на част от данните за Google Trends и за отсъствието на Гърция от класация като Google Zeitgeist, показва, че, макар технологично да напредваме по отношение на свързаността ни към интернет, все още нашият регион не е смятан за особено важен. Второто е, че според данните, въпреки че не ни вземат на сериозно, на Балканите следваме световните тенденции и ползваме най-популярните сайтове и услуги. Искам да свържа това и с изводите, които направих по-горе относно факта, че все по-често търсим информация и решение на проблем в Интернет. Струва ми се, че следващата стъпка е да се научим да отсяваме тази информация, като я проверяваме. По този начин не само ще сме полезни на нас самите, когато става въпрос за диети или любовни проблеми, но също така ще имаме активна гражданска позиция и ще можем да правим информиран, а не емоционален и повлиян отвън, избор в различните обществени дейности.